Убийствени сънища [bg]

Тя се обърна с лице към него.

— Дали ще имаш късмет? — повтори. — За Бога, караш ме да се чувствам като евтина проститутка, която „забърсват“ от някой бар.

— Не е така. Аз просто трябва да… О, забрави! — Ройд мина покрай нея и започна да изкачва стъпалата по две на веднъж. — Би трябвало да знам, че ще…

Тя чу как вратата на спалнята му се затръшна. Гледа втренчено след него една — две секунди, преди да продължи нагоре по стълбите. Беше изумена, възмутена и объркана.

И разочарована. Не знаеше какво е очаквала, но не беше да я отхвърлят така рязко.

И така, какво искаше тя? Казваше си, че няма начин да прави секс с Ройд. Това щеше да бъде грешка. Единственият им общ интерес беше да заловят Санборн и Бош, а иначе те двамата бяха различни като деня и нощта. Човек не може да изгради връзка, ако няма нищо общо с другия. С Дейв имаха еднакви интереси и цели, а бракът им пак се беше провалил. Връзката им се оказа прекалено слаба, за да издържи на трагедията. Нима би могла сега да очаква да се получи връзка с мъж, който…

Боже, за какво мислеше? Ройд не искаше връзка. Той искаше секс.

А нима тя не искаше също секс? Защо й бяха всички тези анализи, след като нямаше намерение да се обвърже?

Вратата на стаята му се отвори. Сърцето й подскочи в гърдите.

— Трябваше да ти кажа. — Гласът му трепереше. — Казах всичко погрешно. Не съм глупав, но когато съм край теб, ми е невъзможно да се изразявам правилно. Не знам защо. Всичко обърквам.

Тя стисна здраво перилата.

— На мен всичко ми изглеждаше ясно.

Той поклати глава.

— Ти мислиш, че съм те обидил. Използва думата „евтина“. Това е последното, което бих си помислил за теб.

Тя навлажни устни.

— Наистина ли?

— Ти не ми вярваш. — Ройд стисна ръце в юмруци. — Онези думи просто излязоха от устата ми. Окей? Израснах груб и ми се е налагало да бъда груб през целия си живот. Казах каквото мисля. Не се получи красиво, но отговаряше на истината.

Тя не можеше да откъсне поглед от него.

— Какво, тогава, искаше да кажеш?

Той мълча малко.

— Че ще се смятам за най-щастливия кучи син на планетата, ако ми позволиш да те докосна. Ако ми позволиш да правя секс с теб, ще се чувствам така, все едно съм спечелил от лотарията. — Той направи гримаса. — Това също беше грубо. Не мога да се изразявам по-различно. Това съм аз.

— Грубо беше.

Но осъзна, че дори неговата грубост я вълнува.

— Обаче бях искрен. Не искам да съм друг, освен честен, с теб. Не се опитвам да те придумам да дойдеш в леглото ми. Можех да направя това в началото, но сега е прекалено късно. Ти трябва да го искаш толкова, колкото го искам аз.

— А ако не го искам толкова?

— Няма да е хубаво — каза той простичко. — Аз го искам прекалено много. Може да те нараня, като те накарам да чувстваш това, което чувствам аз. Не мога да го направя. Трябва да искаш това, което искам аз. В противен случай, не ми позволявай да те докосна. — Погледът му не се отделяше от лицето й. — Май те плаша.