Останалото е мълчание
- Автор: Майкълидис Алекс
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543895137
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Останалото е мълчание». Краткое содержание книги:
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Така смята криминалният психотерапевт Тео Фейбър. Той е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве.
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Останалото е мълчание е презицно замислен и умело написан трилър. Увлекателният стил на Алекс Майкълидис приковава вниманието от първата страница. Авторът умело повежда читателя през историята, представяйки различни гледни точки, за да изгради цялостната картина.
Звънецът на външната врата иззвъня и ме изтръгна от мислите. Рядко се случваше да дойде вечерен посетител, откакто се преместихме в Съри. Дори не си спомням кога за последен път бяхме канили приятели на гости.
— Очакваш ли някого? — извиках, но Кати не отговори. Вероятно не ме чу заради телевизора.
Отидох до вратата и я отворих. За моя изненада на прага стоеше главен инспектор Стивън Алън. Беше увит с шал и палто и бузите му бяха зачервени от студ.
— Добър вечер, господин Фейбър — каза полицаят.
— Инспектор Алън? Какво правите тук?
— Бях случайно в квартала и реших да се отбия. Има ново развитие в разследването, за което искам да ви разкажа. Удобно ли е сега?
Поколебах се.
— Честно казано, тъкмо ще приготвям вечеря, затова…
— Няма да ви забавя.
Алън се усмихна. Явно нямаше да приеме отказ, затова отстъпих встрани и го пуснах да влезе. Той изглеждаше доволен, че е на топло, и махна ръкавиците и палтото си.
— Навън става адски студено — отбеляза инспектор Алън. — Достатъчно студено, за да завали сняг.
Очилата му се замъглиха и той ги свали и ги избърса с носната си кърпа.
— Опасявам се, че тук е доста топло — казах.
— Не и за мен. Обичам да ми е топло.
— Бихте се спогаждали със съпругата ми.
Кати се появи в коридора като по даден знак и озадачено погледна мен и после полицейския инспектор.
— Какво става?
— Кати, това е главен инспектор Стивън Алън. Той отговаря за разследването за пациентката, за която ти казах.
— Добър вечер, госпожо Фейбър.
— Инспектор Алън иска да говори с мен за нещо. Няма да се бавим. Качи се горе и се изкъпи. Ще те извикам, когато вечерята е готова.
Кимнах на инспектора да влезе в кухнята.
— След вас — казах.
Той отново погледна Кати, а после се обърна и влезе в кухнята. Последвах го, оставяйки Кати в коридора, а след това чух стъпките й, бавно се качваше нагоре.
— Желаете ли нещо за пиене? — попитах.
— Благодаря. Много сте любезен. Чаша чай ще бъде прекрасно.
Видях, че погледът му се стрелна към бутилката водка на плота, и се усмихнах.
— Или нещо по-силно, ако предпочитате?
— Не, благодаря. Чаша чай ще бъде идеално.
— Как го пиете?
— Силен, моля. И мляко само колкото да го оцвети. И без захар. Опитвам се да я откажа.
Докато Алън говореше, мислите ми трескаво препускаха из главата. Чудех се какво прави тук и дали трябва да бъда нервен. Държането му беше толкова сърдечно, че беше трудно да не се чувствам в безопасност. Пък и няма какво да ме препъне, нали?
Включих чайника и се обърнах с лице към полицая.
— Е, инспекторе, за какво искате да говорите с мен?
— Ами, главно за господин Мартин.
— Жан-Феликс? Така ли? — Това ме изненада. — Какво за него?
— Ами, той дойде в „Дъбравата“ да вземе материалите за рисуване на Алисия и се разприказвахме за едно-друго. Господин Мартин е интересен човек. Планира ретроспективна изложба на творбите на Алисия. Изглежда, мисли, че моментът е подходящ да я преоцени като художничка. Предвид медийния шум, бих казал, че е прав. — Алън ме погледна преценяващо. — Може да искате да напишете за нея, господин Фейбър. Сигурен съм, че ще има интерес към книга за Алисия, или нещо подобно.
— Не съм мислил за това — отвърнах. — Какво общо има с мен ретроспективната изложба на Жан-Феликс, инспекторе?
— Ами, господин Мартин много се развълнува, когато видя новата картина. Фактът, че Елиф я е обезобразила, изглежда, не го притесни. Каза, че това добавя особена отличителност към нея. Не си спомням точните думи, които той употреби. Не разбирам много от изкуство. А вие?
— Не съвсем. — Запитах се колко време ще му отнеме да стигне до същината на въпроса и защо се чувствам все по-неспокоен.
— Все едно — продължи той. — Господин Мартин се любуваше на картината. Взе я, за да я разгледа по-отблизо, и това беше там.
— Кое?
— Това.
Инспектор Алън извади нещо от вътрешния си джоб. Веднага го познах.
Дневникът на Алисия.
Чайникът завря и изсвири пронизително. Изключих го и налях вряла вода в чашата за чай. Разбърках го и забелязах, че ръката ми леко трепери.
— О, Боже — рекох. — Чудех се къде е.
— Беше пъхнат зад картината, в горния ляв ъгъл на рамката. Беше притиснат плътно.