Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Уалид беше по-прагматичен и разбираше опасностите, свързани с това да обикаляш из непозната тъмна къща и да се опитваш да убиеш всеки, който се намира там. Но нито един от двамата араби не би могъл да проумее защо Дод бе предпочел да удари своя противник по тила с дръжката на пистолета си, вместо да го застреля. Затова той излъга.
Шейх Омар седеше на бюрото си и въртеше дисковете на шифриращия механизъм на Томас Джеферсън, оставен върху тома на „Дон Кихот“.
— А другите в къщата? Те мъртви ли са?
— Времето, с което разполагах, не беше достатъчно, за да ги ликвидирам — отвърна убиецът.
Уалид спря да прелиства страниците на документите.
— Имал си цяла нощ.
— Дори да имах две нощи, пак щеше да бъде много проблематично.
Омар повдигна вежди.
— Защо?
— Които и да бяха тези мъже, няма съмнение, че са добре подготвени оперативни агенти.
— И какво от това? — прекъсна го Уалид.
— Едва ли бих могъл да ти обясня какво означава „ситуационен усет“ — повиши глас Дод.
— Те изобщо не са те очаквали. Ти сам каза това.
Убиецът никога не беше харесвал Абдул Уалид. Нищо не би го направило по-щастлив от възможността да смаже трахеята му.
— Да убиеш професионалист изисква голяма подготовка и много внимание, особено когато смяташ да го направиш на негова територия. Твърде много неща могат да се объркат, ако не си взел необходимите мерки.
— Значи сам признаваш, че това не е невъзможно — заяви Уалид въодушевено, сякаш беше взел някакво решително предимство в този спор.
Дод погледна към Омар.
— Сега ние имаме всичко. Те нямат нищо. Това беше моята задача и аз я изпълних.
— Не — възрази Уалид от дивана. — Твоята задача беше…
— Мълчи — заповяда Омар, вдигайки ръка. Сетне отмести поглед от колелото на Джеферсън към Дод. — Уповавай се на Бог, но си връзвай камилите.
Убиецът посрещна погледа му:
— Тоест?
— Тоест, ти не можеш да махнеш от главите им онова, което вече са научили. Не си въобразявай, че като си отнел материалите им, си отнел и волята им. Те ще продължат да се опитват.
Дод понечи да каже нещо, но Омар го спря.
— Откъде знаеш, че те изобщо се нуждаят от тези материали? Може би вече имат всичко необходимо, за да стигнат до последното откровение.
Не беше необходимо убиецът да поглежда към Уалид, за да разбере, че арабинът злорадства.
— Трябва да знаем — каза Омар, — при това без най-малка сянка на съмнение, че опасността е напълно неутрализирана.
— Какво искаш да бъде направено?
Подавайки му всичко, което беше взето от „Бишъпс Гейт“, шейхът каза:
— Трябва да разплетеш тази загадка и да направиш така, че последното откровение никога да не бъде открито.
Дод посегна към материалите, но миг преди да ги вземе, Омар дръпна леко ръката си и ги задържа.
— Погрижи се да няма повече грешки — добави той и му ги подаде.
ГЛАВА 75
— Обясни ми, защо Джеферсън просто не е казал какво е това нещо и къде е било скрито? — попита Озбек, докато пътуваха на юг към последния човек, който може би можеше да им помогне.
Никълс не отговори. Той беше в състояние на шок. В скута му беше папката, която беше взел в леглото си миналата нощ. В нея имаше два документа отпреди няколко века — всичко, което беше останало от проучването му. Единият приличаше на архитектурен план, а другият на схема на механично устройство. Написаното върху тях беше само отчасти декодирано. Ако професорът ги беше оставил в кабинета, те също щяха да изчезнат заедно с шифриращия механизъм и тома на „Дон Кихот“, което щеше да блокира работата им напълно.
— Моля? — отвърна Никълс.
— Защо Джеферсън просто не е казал всичко открито? Защо си е причинил всички тези главоболия?
— Имал е много врагове.
— Включително в Конгреса — добави Харват. — След края на мандата му тези хора отново са се опитали да се помирят с мюсюлманите, връщайки се към предишната политика с откупите.
— Каква беше последната фраза, която разшифрова? — попита Озбек.
Никълс отвори папката и се помъчи да се пребори с пристъпа на гадене, който се появяваше всеки път, когато се опитваше да чете в движение.
— Тя гласи, че последното откровение на пророка е скрито в писаря.
— В писаря — повтори Харват хладно от предната седалка. — Не от писаря?
Никълс сви рамене.
— Така излиза.
— И какво означава това? — попита Озбек. — Дали Джеферсън е искал да каже, че тайната е умряла с писаря на Мохамед?