Последният патриот

— Без механизма и останалите ми бележки — отвърна професорът, — това може да означава всичко.

— А ти как го тълкуваш?

— С малкото информация, с която разполагаме, не мога да бъда сигурен в нищо.

— Но можем да бъдем сигурни — заяви Харват, — че на Дод няма да му е нужно много време, за да се досети къде отиваме. Сега те разполагат с всичко — с твоя компютър, бележките ти, шифриращото колело, всичко.

— С изключение на това, ако то въобще има някаква стойност — отвърна Никълс, повдигайки папката.

Но Харват вече не го слушаше. Мислеше си за Гари. Двамата с Озбек му бяха оказали първа помощ. Раните по главата бяха известни с това, че причиняваха голяма загуба на кръв, но въпреки това, Харват беше шокиран, когато видя, че приятелят му не е застрелян, а просто ударен. Не можеше да разбере защо Дод се беше смилил над Гари, при положение че беше убил толкова много хора досега.

Малко преди линейката да пристигне в „Бишъпс Гейт“, Гари дойде в съзнание. Така и не му мина през ум да благодари на късмета си, че е още жив. Беше прекалено бесен на себе си за това, че допуснал Дод да го издебне. Може и да не беше в първа младост, но беше много добър в професията си и Харват видя, че е смутен. Последното нещо, което Гари би искал, е да изглежда стар. В света на контратероризма агентите трябваше да притежават едновременно и ум, и физически способности. Всеки намек, че не си в добра форма, беше обезпокоителен и Гари го знаеше.

Минути след като дойде в съзнание, се опита да сложи нещата под контрол. Макар Озбек и Харват да предполагаха, че има фрактура на черепа, той ги отблъсна и се опита да се надигне. Гари нямаше равен на себе си при вземането на решения в трудни ситуации.