Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— А ако спиш?
— Процесът на преобразуване продължава и насън, и в будно състояние, малки получовеко — каза Бандър. — Да не би да спираш да дишаш, докато спиш? Сърцето ти престава ли да бие? Нощем моите роботи продължават да функционират с цената на леко охлаждане на вътрешността на Солария. В планетарен мащаб промяната е неизмеримо малка, а ние сме само хиляда и двеста, така че цялата енергия, която използваме, не скъсява забележимо живота на нашето слънце, нито изчерпва вътрешната топлина на планетата.
— Не ти ли е хрумвало, че би могъл да го използваш като оръжие?
Бандър се втренчи в Тривайз, сякаш той беше някаква особено неразбираема енигма.
— Предполагам — рече то, — имаш предвид, че Солария може да се противопостави на други светове с енергийни оръжия, основаващи се на преобразуването? Защо ни е? Дори и да можехме да преодолеем техните енергийни оръжия, основаващи се най-вероятно на други принципи — което в никакъв случай не е сто процента сигурно, — какво бихме спечелили? Контрол над тези светове? Но какво да искаме от тях, след като си имаме свой собствен прекрасен свят? Да установим господство над получовеците и да ги използваме като работна ръка? Ние притежаваме роботи, които са далеч по-подходящи за тази цел. Имаме си всичко. Не искаме нищо друго, освен да ни оставят на мира. Виж, ще ти разкажа още една история.
— Давай — кимна Тривайз.
— Преди двадесет хиляди години, когато полусъзданията от Земята започнали да излизат на рояци в космоса, а ние самите сме се оттеглили под повърхността, останалите космонитски светове решили да се противопоставят на новите заселници. Така че те я атакували.
— Земята ли? — попита Тривайз, опитвайки се да прикрие доволството си, че най-накрая бяха стигнали до желания въпрос.
— Да, право в центъра. В известен смисъл разумен ход. Ако искаш да убиеш някого, не се целиш в пръста или в петата, а в сърцето му. И нашите другари космонити, които още не се били много отдалечили по емоции от хората, успели да запалят с радиоактивен огън повърхността на Земята така, че планетата станала практически необитаема.
— Аха, ето какво било! — възкликна Пелорат, като сви юмрук и бързо го заразмахва, сякаш зачукваше извода си като пирон. — Знаех си, че не може да е природен феномен. И как са го направили?
— Не ми е известно — с безразличие заяви Бандър, — но във всеки случай, това не помогнало на космонитите. Заселниците продължавали да изпълват Галактиката, а самите космонити измрели. Опитали са да се състезават и са загубили. Ние, соларианците, сме се оттеглили, отказали сме да се състезаваме и поради това сме живи и здрави тук.
— А също и заселниците — ледено каза Тривайз.
— Да, но не завинаги. Тези, които се роят непрекъснато, са принудени да се борят, тоест да се състезават, и в края на краищата са обречени да измрат. Това сигурно ще продължи десетки хиляди години, но ние можем да чакаме. И когато то стане, ние, соларианците — цялостни, самотни, освободени — ще разполагаме с Галактиката единствено за нас. Тогава ще можем да използваме всеки свят, който поискаме, в добавка към нашия собствен.
— Ами тази работа със Земята — нетърпеливо щракна с пръсти Пелорат. — Туй, дето ни го разправяш, легенда ли е, или история?
— Може ли човек да каже каква е разликата, полвинчати Пелорате? — запита Бандър. — В една или друга степен цялата история е легенда.
— Но какво казват вашите архиви? Мога ли да видя записите по въпроса? Разбери, моля те, моята специалност са тъкмо митовете, легендите и първобитната история. Аз съм учен, който се занимава с подобни проблеми и особено с тези, свързани със Земята.
— Просто повтарям това, което се е чуло — отвърна Бандър. — По тоя случай няма никакви записи. Нашите архиви се занимават изключително със соларианските дела и в тях другите светове се споменават само доколкото посягат на правата ни.
— Земята определено е посегнала на правата ви — рече Пелорат.
— Може би, но ако наистина е било така, то е станало много, много отдавна, пък и за нас именно тя е най-отблъскващият от всички светове. Сигурен съм, че даже и да сме имали някакви архивни материали за Земята, те са били унищожени от отвращение.
Тривайз ядно изскърца със зъби.
— От вас самите ли? — попита той.
Бандър насочи вниманието си към съветника.
— Няма кой друг да ги унищожи.
Пелорат обаче не позволи да се отклоняват от въпроса.
— А какво още си чувало за Земята?
Бандър се замисли.
— На младини чух от един робот за някакъв земянин, който веднъж посетил Солария, и за една соларианка, която тръгнала с него и станала важна фигура в Галактиката. Според мен обаче това е измислица.