Фондация и Земя

— На тази планета няма нищо, дето ще ни е от полза за Земята. Сигурен съм. Просто още един вариант на радиоактивната легенда. — Той сви рамене. — Ще трябва да използваме и третите координати.

Пред тях се отвори врата, зад която се откриваше малко помещение. Бандър рече:

— Елате, получовеци. Искам да ви покажа как живеем.

— Радва се като дете на представлението — прошепна Тривайз. — А на мен така ми се иска да го цапардосам.

— Не се опитвай да се състезаваш по детинщини с него — отвърна Блис.

Бандър въведе и тримата в стаята. Последва ги и един от роботите. То отпрати другите и също влезе. Вратата зад него се затвори.

— Това е асансьор — заяви Пелорат, явно доволен от откритието си.

— Точно така — рече Бандър. — Откакто сме слезли под повърхността, никога не сме излизали истински. Нито пък го искаме, макар на мен понякога да ми е приятно да усещам слънчевата светлина. Облаците обаче и нощта на открито не ми харесват. Те ми дават усещането, че съм под земята, без всъщност наистина да съм, ако можете да схванете какво имам предвид. В известен смисъл това е познавателен дисонанс и аз го намирам за твърде неприятен.

— Земяните също са строили под повърхността на Земята — обади се Пелорат. — „Стоманени пещери“, тъй са наричали градовете си. По времето на старата империя и Трантор е бил изграден под повърхността, дори в още по-големи мащаби. А сега и на Компорелон строят така. Като се позамислиш, то си е обща тенденция.

— Това че получовеците се тълпят, а ние живеем под повърхността в изолирано великолепие, са две крайно различни неща — възрази Бандър.

— На Терминус жилищата са разположени на повърхността — каза Тривайз.

— И са обект на капризите на времето — контрира Бандър. — Много примитивно.

Асансьорът, след първоначалното чувство за по-ниска гравитация, което и бе издало на Пелорат предназначението му, не внушаваше никакво усещане за движение. Съветникът тъкмо бе започнал да се чуди докога ще се спускат, и ето че гравитацията се усили за кратко, а после вратата се отвори.

Пред тях се простираше претенциозно обзаведена стая. Беше слабо осветена, макар източникът на светлина да не се виждаше. Изглеждаше едва ли не тъй, сякаш самият въздух в нея свети.

Бандър вдигна пръст и на посоченото място светлината малко се усили. То започна да сочи тук и там и навсякъде се повтаряше същото. Сетне положи лявата си длан на един къс и дебел прът до вратата, а с дясната направи широк кръгов жест, така че цялата стая просветля като огряна от слънцето, но без никакво усещане за топлина.

Тривайз сви устни в гримаса и полугласно заяви:

— Този човек е шарлатанин.

— Не „този човек“ — остро реагира Бандър, — а „соларианец“. Не съм сигурен в значението на думата „шарлатанин“, но по тона на гласа съдя, че е оскърбителна.

Тривайз отвърна:

— Шарлатанин означава човек, който не е искрен, който използва разни ефекти, за да изглежда онова, което върши, по-внушително, отколкото е в действителност.