Шогун

— Да, те се бият с испанците, но…

— Това бунт ли е — да или не?

— Да. Но има смекчаващи обстоятелства. Много сериозни смекча…

— Не може да има смекчаващи обстоятелства, когато става дума за бунт срещу законен владетел!

— Може — ако победиш.

Торанага го изгледа напрегнато. После гръмко се изсмя. Каза нещо на Хиромацу през смях и старият самурай кимна.

— Да, господин чужденецо с невъзможното име — така е. Вие назовахте единствения смекчаващ фактор. — Той пак се изкикоти, но веселото му настроение изчезна също така рязко, както се появи. — А вие ще победите ли?

— Хай!

Торанага каза още нещо, но свещеникът не преведе веднага думите му. Той се усмихна някак си особено, с очи, заковани в Блакторн. После въздъхна и каза:

— Изглежда, сте много сигурен.

— Това негови думи ли са или ваши?

— Думите са на Торанага-сама. Той ги каза.

— Да. Кажете му: да, сигурен съм. Бих ли могъл да обясня защо?

Отец Алвито говори с Торанага много по-дълго, отколкото бе необходимо, за да се преведе такъв обикновен въпрос. На Блакторн му се искаше да го попита — наистина ли си толкова спокоен, колкото се правиш? Кой е ключът, който би те отключил? Как бих могъл да те унищожа?

Торанага отговори и извади от ръкава си едно ветрило.

Отец Алвито преведе със същата злокобна дружелюбност, натежала от ирония:

— Да, лоцмане, можете да ми отговорите защо сте толкова сигурен, че ще спечелите тази война.

Блакторн се опита да запази самоувереността си, съзнавайки, че свещеникът бе по-силен.

— В момента владеем моретата в Европа… повечето европейски морета — поправи се той. Не се увличай. Говори истината. Можеш леко да я преиначиш, което сигурно прави и езуитът, но говори истината. — Ние, англичаните, разбихме две огромни испански и португалски армади, които ни нападнаха, и те едва ли ще са в състояние да съберат нови. Нашият малък остров е като добре защитена крепост и сега сме в безопасност. Флотата ни властвува над моретата. Корабите ни са по-бързи, по-модерни, по-добре въоръжени. Испанците не успяха да победят холандците след повече от петдесет години терор, кръвопролития, инквизиция. Съюзниците ни са свободни сили и — още нещо — пускат кръвта на испанската империя, и ще го правят, докато не и остане нито капка. Ще победим, защото владеем моретата и защото испанският крал заради суетното си високомерие не позволява на никой чужд народ да бъде свободен.

— Владеете моретата? И нашите ли? Тези, около нашите брегове?

— Разбира се, че не, Торанага-сама. Имах предвид само европейските морета, макар че…

— Добре, радвам се, че изяснихме този въпрос. Довършете мисълта си. Макар че какво?

— Скоро ще пометем врага във всички открити морета — ясно произнесе Блакторн.

— Казахте „врага“. Да не би и ние да спадаме към „врага“? И тогава какво? Ще потапяте корабите ни и ще опустошавате бреговете ни ли?