Шогун

— Холандците нямат ли лоцмани?

— Имат, и то много. Но за такова дълго плаване англичаните са по-опитни.

— А защо именно вие? Защо са се спрели на вас да поведете корабите им?

— Вероятно защото майка ми беше холандка и аз говоря езика им свободно. Освен това съм много опитен лоцман. Предложението ме зарадва.

— Защо?

— За първи път ми се предостави възможност да плавам в тези води. Английски кораби никога не са замисляли такива далечни плавания. Имах шанс да направя околосветско пътуване.

— Вие лично, лоцмане, заради религията си ли приехте, да поведете флотилията? Заради възможността да воювате с враговете си Испания и Португалия ли?

— Аз съм преди всичко лоцман, господарю. Никога англичанин или холандец не е навлизал в тези води. Ние сме предимно търговска флотилия, макар че имаме позволително за каперство, да нападаме врага в Новия свят. В Япония дойдохме с цел да търгуваме.

— Какво е това позволително за каперство?

— Законни разрешения, издадени от Короната — или правителството — за воюване с врага.

— А, и враговете ви са тук. Възнамерявате ли да воювате с тях в Япония?

— Ние не знаехме какво ще заварим тук, господарю. Дойдохме само да търгуваме. Вашата страна е почти непозната, нещо като легенда. Португалците и испанците пазят в тайна всичко, свързано с този район.

— Отговорете на въпроса ми: враговете ви са тук, ще воювате ли с тях?

— Ако те воюват с мен, тогава да.

Торанага се размърда недоволно.

— Какво правите в открито море или в собствените си страни, е лично ваша работа. Но тук законът е един и на чужденците се позволява да останат на наша земя само със специално разрешение. Всяко нарушение на реда или свада се наказва на място със смърт. Законите ни са ясни и изискват безпрекословно подчинение. Разбрахте ли?

— Да, господарю. Но ние сме тук с мирни намерения. Дойдохме да търгуваме. Бихме ли могли да разговаряме по този въпрос? Трябва да килна кораба, за да го ремонтирам — за всичко можем да си платим. После и по въпро…

— Когато пожелая да обсъждам търговията или някой друг въпрос, ще ви кажа. Междувременно се ограничете само с отговорите на моите въпроси. Значи сте тръгнали на това пътуване с цел печалба, а не от чувство за дълг или вярност? За пари?

— Да. Такъв ни е обичаят, господарю. Да получаваме възнаграждение и част от цялата пляч… от печалбата и пленените от врага стоки.

— Значи сте наемник?

— Бях нает като старши лоцман на експедицията. Така е. — Блакторн усети враждебното отношение на Торанага, но не разбра каква е причината. Къде сбърках? Защо свещеникът каза, че сам ще се убия. — Такъв ни е обичаят, Торанага-сама — повтори той.

Торанага заприказва нещо с Хиромацу и двамата очевидно бяха на едно мнение. На Блакторн му се стори, че лицата им изразяваха отвращение. Защо? Това явно бе свързано с думата „наемник“. Какво лошо имаше? Нима не се плаща на всеки? Как се печелят иначе пари, за да се живее? Дори и да наследиш земя, пак трябва да…

— Споменахте преди, че сте дошли тук да търгувате мирно — заговори отново Торанага. — Тогава защо на кораба има толкова много топове, барут, мускети и гюллета?