Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
За четири кратки години генерал Накамура, подпомогнат от Торанага, Ишидо и други даймио, изличи от лицето на земята наследниците на Города и подчини цяла Япония на абсолютната си власт — единственият случай в историята на страната, когато един-единствен човек бе покорил империята. Той влезе триумфално в Киото да се поклони на Го-Ниджо, Сина на небето. Ала понеже бе селянин по произход, Накамура бе принуден да се примири с по-нисшата титла куампаку — главен съветник, от която по-късно се отказа в полза на сина си, а за себе си прие титлата тайко. Ала всеки даймио му се кланяше, дори и Торанага. И колкото да бе невероятно, в страната се възцари мир за цели дванадесет години. Ала миналата година тайко умря.
— Кълна се в Буда — повтори Торанага — аз няма пръв да наруша мира.
— Но ще воювате, ако се наложи, нали?
— Умният човек трябва да е подготвен за предателство, не мислите ли? Във всяка провинция има лоши хора. Някои от тях заемат високи постове. И двамата сме запознати е безкрайните възможности за предателство в човешкото сърце. — Торанага настръхна. — Тайко например ни завеща единство, а ние сме разединени и на изток, и на запад. Съветът на регентите е разделен на лагери. Всички даймио са се наежили едни срещу други. Съветът не би могъл да управлява едно нищо и никакво селце, та какво остава за цяла империя! Колкото по-скоро синът на тайко навърши пълнолетие, толкова по-добре. Колкото по-скоро имаме нов куампаку, толкова по-добре.
— Или може би шогун — подметна Ишидо.
— Куампаку, тайко или шогун — властта е една и съща — отговори Торанага. — Какво значение има титлата? Единствено властта значи нещо. Города така и не стана шогун. Накамура бе по-доволен като куампаку и по-късно като тайко. Той управляваше и това е всъщност единственото важно нещо. Какво значение има, че зет ми някога е бил селянин? Какво значение има, че аз произлизам от древен и знатен род? Какво значение има, че вие сте от долен произход? Нали сте генерал, господар, дори член на Съвета на регентите?
Има дори много голямо значение, помисли си Ишидо. И ти прекрасно го знаеш. Всеки даймио го знае. Дори и тайко го съзнаваше.
— Яемон е на седем години. След още седем ще стане куампаку. А дотогава…
— След осем години, генерал Ишидо. Това е исторически закон. Когато племенникът ми стане на петнадесет години, той навършва пълнолетие и онаследява. А дотогава ние, петимата регенти, управляваме от негово име. Такава бе волята на покойния ни господар.
— Да. И той също така нареди, че регентите не могат да вземат никакви заложници. А Очиба-сама, майката на наследника, е заложница в крепостта ви в Йедо, като гаранция за безопасността ви тук, и това е нарушение на волята му. Вие официално се съгласихте да се подчинявате на нарежданията му, както и всички останали регенти. Дори подписахте документа със собствената са кръв.
Торанага въздъхна.
— Очиба-сама е на посещение в Йедо, където сега ражда собствената и сестра, която е омъжена за моя син и наследник. Мястото на сина ми е в Йедо, докато аз съм тук. Какво по-естествено за една сестра да гостува на сестра си в такъв момент? Не е ли това чест за нея? Може би ще ми се роди първият внук, кой знае?
— Майката на наследника е най-важната дама в цялата империя. Тя не бива да е във… Ишидо — щеше да каже „вражески“ ръце, но навреме се овладя. — В непривичен град. — Той помълча, после добави недвусмислено: — Съветът настоява да й наредите още днес да се прибере у дома си.
Торанага избягна клопката.
— Повтарям — Очиба-сама не е заложница и следователно аз не мога да й давам нареждания.
— Нека тогава се изразя по друг начин: Съветът изисква нейното незабавно присъствие в Осака.
— Кой го изисква…
— Аз. И Сугияма-сама. И Оноши-сама, и Кияма-сама. Освен това всички решихме единодушно да я чакаме тук, докато се върне в Осака. Ето подписите им.
Торанага позеленя. До този момент се бе справял с членовете на Съвета по такъв начин, че гласовете винаги бяха разделени три на два. Никога досега не бе успял да спечели срещу Ишидо с четири на един глас, но същото се отнасяше и за неговия враг. Четири на един означаваше изолация и провал. Защо Оноши се бе прехвърлил във вражеския лагер? Ами Кияма? Двамата бяха непримирими врагове още преди да се прехвърлят към чуждата религия. С какво ги бе спечелил Ишидо?