Да се влюбиш в негодник
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да се влюбиш в негодник». Краткое содержание книги:
С помощта на Джереми и неговата братовчедка Реджина, Дани се превръща в истинска дама. Независимо от силните и непознати за нея чувства, които Джереми разгаря в душата й, тя отказва да бъде нещо повече от негова помощница, защото знае, че той не харесва брака. Променена, подобно на Пепеляшка, тя се представя за новата любима на Джереми, за да му помогне да избегне назряващ скандал. Обаче някои високопоставени особи започват да твърдят, че Дани им изглежда особено позната. Всички се питат коя всъщност е Дани и това поставя под риск не само шанса й да завладее сърцето на Джереми, но и собствения й живот.
С този противен късмет като нищо щеше да се наложи да убие и него. Не, нямаше, ако успее да убие момичето първо. Веднага щом приключи с нея, добрият му късмет щеше да се завърне.
Дани сънува съня тази нощ. Кошмара. Не би трябвало. Случваше й се само ако беше разтревожена от нещо или просто неспокойна, а тази нощ нищо такова не беше почувствала. Но се събуди веднага, както обикновено ставаше, когато тоягата се извисеше над главата й.
Тя потрепери, за да се отърси от съня и се обърна да се примъкне по-близо до Джереми. Поне този път имаше в кого да потърси утеха. Не, че искаше да го събуди. Искаше просто да се притисне в него и това щеше да я успокои.
Все още напълно будна тя изведнъж чу тихо почукване по вратата и женски глас, който питаше шепнейки:
— Джереми, там ли си?
Дани замръзна. Един куп неща минаха през ума й и нито едно от тях не беше приятно, затова здравата раздруса Джереми да го събуди и да му даде да се разбере.
— Какво? — той веднага се изправи в леглото.
— Пред вратата има някаква жена и те вика — изръмжа вбесена Дани.
— Стига бе! Да не си сънувала?
Откъм вратата се чу отново:
— Джереми, чувам, че си вътре. В достатъчно приличен вид ли си за да вляза?
— О, Мили Боже, — каза той изумен — Ейми?
— Значи я познаваш, а?
Дани звучеше толкова ядосана, че той веднага се досети.
— Не е каквото си мислиш. Това е братовчедка ми.
— Да бе, разбира се! — каза Дани, подпря и двата си крака в гърба му и го изрита от леглото.
— Мътните да го вземат! — каза той, докато се приземяваше на пода. — Така е, наистина.
Той драсна една клечка кибрит и запали лампата до леглото. Дани ахна и той я погледна отново, а после погледът му се отклони към мъжа, в който тя беше вперила очи. Беше на средна възраст, въпреки че косата му беше съвсем побеляла и дълга, завързана отзад с една сламка. Сламка? Беше висок, слаб и облечен като просяк. Дрехите му бяха износени и целите осеяни с дупки.
Мъжът беше замръзнал на място, когато лампата го освети на няколко стъпки от леглото от страната на Дани и изглеждаше също толкова изненадан, колкото и те. Държеше тояга в едната си ръка и възглавница в другата, вероятно да натъпче вътре нещата, които щеше да открадне. Миришеше на алкохол и вероятно не разсъждаваше много ясно.
— Ейми! — извика Джереми. — Дръпни се от вратата, че трябва да изхвърля нещо навън… освен ако не носиш оръжие. В такъв случай по-добре да влезеш и да го използваш.
— Аз не нося оръжия, — отвърна жената — обаче Уорън винаги има. Той отиде да се погрижи за конете в конюшнята. Ще дойде тук всеки момент.
Джереми вече беше преполовил пътя до леглото в опит да сграбчи натрапника. Споменаването на оръжия явно паникьоса мъжа, защото той се опита да прескочи леглото и да стигне до вратата, за да избяга. Дани успя да го хване за единия крак, докато прелиташе отгоре й, но го изпусна в бързината. Това го принуди да се приземи на главата си от другата страна. Имайки предвид възрастта му, той успя доста бързо да се изправи на крака и изхвърча през вратата.
Джереми се втурна след него, без да се замисли, че е гол. Дани бързо започна да облича блузата и полата си, за да го последва. Жената в коридора не надникна в стаята. Ако наистина беше братовчедка на Джереми, то сигурно стоеше отвън стиснала очи.
Джереми се върна точно когато Дани привърши с обличането. Изглеждаше доста раздразнен и тя избухна в смях.
— Какво, за Бога, е толкова смешно? — попита той и гласът му звучеше също толкова ядосано, колкото показваше и изражението му.
Това си беше истинска комедия от грешки. Тя не можа да се въздържи и каза:
— Ами подгони този крадец по коридора чисто гол.
— И направо изпаднах шок! — извика Ейми от коридора възмутено.
— Щеше да избяга, преди да си обуя панталоните — отбеляза Джереми логично.
— Значи като изхвърча след него гол го хвана? — попита Дани.
— Не — измърмори Джереми. — Доста бързо изчезна по стълбите. Всъщност, се претърколи надолу и после не спря. Много благодаря, но нямам никакво намерение да търча из поляните както майка ме е родила, при това без ботуши.
— Забрави за ботушите, обу ли си панталона вече? — попита Ейми.
Джереми извъртя очи и взе панталона, който Дани беше протегнала към него. Секунда по-късно той се провикна към вратата: