Да се влюбиш в негодник
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да се влюбиш в негодник». Краткое содержание книги:
С помощта на Джереми и неговата братовчедка Реджина, Дани се превръща в истинска дама. Независимо от силните и непознати за нея чувства, които Джереми разгаря в душата й, тя отказва да бъде нещо повече от негова помощница, защото знае, че той не харесва брака. Променена, подобно на Пепеляшка, тя се представя за новата любима на Джереми, за да му помогне да избегне назряващ скандал. Обаче някои високопоставени особи започват да твърдят, че Дани им изглежда особено позната. Всички се питат коя всъщност е Дани и това поставя под риск не само шанса й да завладее сърцето на Джереми, но и собствения й живот.
Ейми се изправи и направи дълбок поклон.
— Заслугата е изцяло моя, така е.
Уорън беше изключително висок. Дани реши, че не си приличат много с Дрю, освен по ръста и по златистокафявата коса. Очите на Уорън бяха тревистозелени и изпълнени с топлина, когато погледна към жена си.
— Това е приятелката ми Дани — представи я Джереми отново.
— Пак мъжко име — поклати глава Уорън. — Какво ви става на всички Малори с тази склонност да наричате жените си с мъжки имена?
— За това име нямам никаква заслуга — ухили се Джереми. — Тя наистина така се казва, въпреки че аз смятам, че е съкратено от Даниел.
— Не е — промърмори Дани.
— И откъде знаеш, като не си спомняш? — противопостави й се Джереми.
— Просто знам — настоя на своето тя.
Дръпнатия й тон накара Уорън да се обади:
— Мисля, че всички трябва да поспим малко.
— Взе ли стая за нас? — попита Ейми.
— От другата страна на коридора.
— Чудесно — каза Ейми и се обърна към Джереми. — Ще се видим сутринта тогава. Можем да пътуваме заедно на връщане. И искам да ми разкажеш всичко, което се е случило, докато ме нямаше.
Уорън издърпа съпругата си през вратата, преди да се сети за още нещо и затвори вратата зад тях. Джереми отиде при Дани и седна на леглото.
— Добре ли си? — попита внимателно.
— И защо да не съм?
— Ами, предполагам, че не си свикнала теб да те обират. Не е приятно, нали?
— Да не си посмял да ме обвиняваш за нещо, което бях принудена да правя през всичките тези години. Никога не ми е харесвало да крада. Направо го мразех.
— Но си го правила, така или иначе.
— Аз съм от бедните квартали, господинчо. Имаш ли ня’ква представа колко малко възможности има за една жена, която не може да чете и да пише, или дори да говори пра’илно?
— Виждам каква ненавист изпитваш към тази „дума“ — отговори й, внимавайки самият той да не я назове.
— Ами, точно това се случва с повечето от тях, проституират или крадат.
Той преметна ръка през раменете й.
— Но не това те разстрои сега. Признай си. Фактът, че самата ти за малко да станеш жертва, те накара да се замислиш как ли са се чувствали другите жертви.
Тя извъртя очи и го погледна.
— Нищо подобно, приятел. Пък и нас не ни обраха, нито пък крадецът щеше да успее. Аз бях будна. Щях да усетя непохватните му стъпки из стаята, ако не бях чула първо почукването по вратата, или щях да го подуша. Той вонеше на ром, ако не си забелязал. Беше обречен на неуспех. Добрият крадец много добре знае, че не трябва да пие алкохол преди това.
— Добре, предавам се! — въздъхна той. — Какво те вкисна така?
— Не съм се вкиснала. Просто осъзнах, че няма определение за теб и мен, за нашата връзка. Ти ме нарече приятелка, но се замисли преди да го кажеш. Всъщност, не ме смяташ за такава, нали?
— Ами, ако се водим от значението на тази дума, то — да, наистина те смятам за такава. Какво значи приятел, ако не някой когото чувстваш много близък, с когото искаш да бъдеш и на когото можеш да се довериш, или да се забавлявате заедно — той се ухили дяволито. — Разбира се, нямам предвид нашите забавления, но ти ме разбра. Истина е, че още не сме най-добри приятели, но много скоро може и да станем.
Тя изглеждаше изненадана, когато го попита:
— Не ме будалкаш нещо, нали?
Той я бутна назад върху леглото и се наведе над нея.
— Никога не бих се шегувал за нас, Дани. Така, досега не съм ти казал много, освен нещата, които си чула и от другите, затова — ето ти една малка тайна. Ейми е най-добрата ми приятелка и затова често ще я виждаш… е, освен когато съпругът й я помъкне пак в Америка. Бих искал двете да се опознаете по-добре. Ще видиш, че ще я харесаш. Не би и могло да е другояче, защото тя е голяма сладурана. Просто никога не се обзалагай за нищо с нея.
— Защо?
— Защото тя никога не губи.
— Такава късметлийка ли е?
— Не, толкова е талантлива и надарена. Заради нейните предчувствия. Те никога не я лъжат. Считай се за предупредена. Ако тя поиска да се обзаложите за нещо, просто бягай надалеч.
Глава 42
Джереми беше прав за Ейми Андерсън — беше невъзможно да не я харесаш. Тя бе жизнерадостна, изненадващо пряма и забавна и способна да бъбри до безкрай. Дани седеше в каретата до Ейми, докато Джереми я управляваше обратно към Лондон, а Уорън яздеше отстрани. Някакси Ейми беше успяла да измъкне цялата история на живота й, или поне това, което помнеше, включително и целите, които си беше поставила. И не се беше изненадала от това, което чу, просто беше заинтригувана. Тя хвърли няколко пъти поглед към гърба на Джереми и Дани се зачуди дали той ги е чул. Но тъй като не се намеси нито веднъж в разговора, се съмняваше, че ги слуша.