Да се влюбиш в негодник
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да се влюбиш в негодник». Краткое содержание книги:
С помощта на Джереми и неговата братовчедка Реджина, Дани се превръща в истинска дама. Независимо от силните и непознати за нея чувства, които Джереми разгаря в душата й, тя отказва да бъде нещо повече от негова помощница, защото знае, че той не харесва брака. Променена, подобно на Пепеляшка, тя се представя за новата любима на Джереми, за да му помогне да избегне назряващ скандал. Обаче някои високопоставени особи започват да твърдят, че Дани им изглежда особено позната. Всички се питат коя всъщност е Дани и това поставя под риск не само шанса й да завладее сърцето на Джереми, но и собствения й живот.
— Имах една цел преди години. Беше много нереалистична, защото нямаше как да я постигна.
— Каква?
Тя лежеше на одеялото, което бяха постлали близо до водата, а главата й лежеше в скута му. В едната си ръка въртеше стъблото на една маргаритка между пръстите си, а в другата държеше чаша с вино.
— Исках да осигуря на малките по-стабилна среда.
— Тези, с които си живяла? — попита той, докато пръстите му небрежно рошеха къдриците й.
— Да, чувствах остро липсата си на образование и предполагах, че и с тях е същото. Исках да им го осигуря, както и винаги да имат храна, за да не им се налага повече да крадат.
— Звучи, сякаш си искала да основеш истинско сиропиталище за тях.
Ръцете му се плъзнаха към врата й и после към ухото й, но докосването му все още беше небрежно. Той обаче усети как тя се разтрепери и изпусна маргаритката, без дори да се усети. Това забави отговора й.
— Ами, бях много малка тогава и не го осъзнавах. Беше просто една цел, която владееше мислите ми година или две — каза тя накрая и сви рамене.
Джереми малко се поколеба, но накрая все пак се престраши.
— Ще ми позволиш ли да направя нещо такова вместо теб?
Тя се намръщи.
— Имаш предвид да платиш всичко?
— Ами, нещо такова.
— Това ще е подарък за мен, нали? При това много задължаващ подарък. Не, това не е твоя цел. Моя си е, но дори и сега не виждам как бих могла да я постигна само със заплатата, която ми плащаш.
Той се покашля и каза:
— Не и ако ти увелича заплащането.
Тя се засмя като го чу.
— Тогава ще трябва да увеличиш заплатите и на другите, нали? Успя да ми пробуташ един подарък, господинчо, и ще си затворя очите за това, но да не си посмял да опиташ пак, чу ли?
Той се пресегна и улови празната й ръка, след което я поднесе към устните си, за да докосне пръстите й.
— Правиш всичко толкова трудно, любима. Виждаш ли, аз усещам такава завладяваща нужда да ти подарявам разни неща — той пъхна един от пръстите й в устата си и го засмука за момент. — И не знам защо — захапа леко възглавничката на втория пръст. — А това е доста объркващо… не всъщност направо е ужасно объркващо, като се замисля.
Сега тя гледаше право в него и му каза почти останала без дъх:
— Нищо такова не усещаш.
— Ти откъде знаеш, след като вероятно никога не си изпитвала такова чувство.
— Всъщност съм — призна тя. — Всеки път, когато видех нещо, което искам за себе си, си мислех, че и на Луси ще й хареса. Разбира се, аз много държа на нея. Тя ми беше и майка, и сестра, и най-добър приятел едновременно. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че държиш на мен?
— О, Господи, ако още не си го разбрала, мисля, че ще те удуша. Или по-добре…
Той я придърпа, докато тя се сгуши в извивката на ръката му и сведе устни към нейните, вкусвайки я жадно с цялата страстна настойчивост, която вече не можеше да контролира. Обичаше вкуса й, обичаше да я усеща как трепери в ръцете му, както сега. Започна да разкопчава блузата й, но после нетърпението му взе връх и той захлупи с ръце гърдите й през плата. Тя положи ръка на бузата му и това още повече го възпламени, но стонът, който чу да се отронва от устните й…
Мобилизирайки всяка частица воля, която притежаваше, Джереми отдръпна глава.
— Дявол да го вземе, ако не знаех, че наблизо ни чака удобно легло, щях да те любя още сега тук на земята. Мисля, че е време да тръгваме, любима, наистина крайно време е.
Глава 40
Почти се беше стъмнило, когато събраха остатъците от пикника си и се качиха обратно в каретата. Слънцето вече залязваше, но и малкото останала светлина беше скрита от плътните облаци и дърветата покрай пътя. Ако не бяха тези дървета, които образуваха нещо като ограда, сигурно отдавна да са излезли от пътя, защото каретата не беше подходяща за извънградски разходки, особено през нощта.
Добре осветената странноприемница беше като фар в далечината и когато най-накрая пристигнаха, Джереми облекчено въздъхна. Той не й спомена какво можеше да се случи по пътя нощем, когато господстваха разбойниците или пък, че най-лекото отклонение от пътя можеше да ги вкара право в канавката. Ако бяха прекарали нощта в карета насред пътя, това щеше да бъде най-отвратителния начин да приключи този прекрасен ден.
Ръка за ръка, те се качиха по стълбите към стаята си. Дани не го попита, защо ще останат в странноприемницата, вместо да се върнат в Лондон. Не зададе въпрос и за това, че наеха само една стая. Явно беше наясно с опасностите по пътя, но колкото до стаята или също беше нетърпелива да се любят като него, или беше решила, че това няма особено значение тук в провинцията, където никой не ги познава.