Да се влюбиш в негодник

Той измърмори:

— Дяволски добре стана, че аз не бях наясно, когато ти предложих да се омъжиш за мен. Иначе сигурно нямаше да го направя.

Сега пък тя се изправи рязко и настоя:

— Защо не?

— Защото, мила моя, майка ти изобщо нямаше да ми позволи да припаря до теб. Като не те познавам, как щях да се влюбя в теб. Щях все още да си се веселя с приятелите в блажено неведение, че никога няма да бъда щастлив без теб.

Тя се замисли над думите му за момент и после се засмя.

— Нямаше да те изгони, ако те опознаеше по-добре.

— Не бих разчитал на това, любима. Щеше просто да ме измери с поглед и да реши, че съм негодник и въобще не ставам за дъщеря й. Според нея, би трябвало да се стремиш към някой с величествена титла, нали разбираш, така разсъждават майките.

— Иска ми се сама да го разбера.

— Да разбереш какво?

— Как мислят майките — после прошепна. — Искам дете, Джереми, твоето дете.

Той изстена, дръпна я обратно към себе си и силно я прегърна. Преди да я целуне, каза с дрезгав глас:

— Удоволствието ще е изцяло мое да удовлетворя това желание, Дани. Уверявам те!

— След като удоволствието ще е и мое, не може ли да поработим още тази нощ по въпроса?

— Тази нощ, утре, всеки божи ден, докато не започнеш да повръщаш сутрин, скъпо момиче.

— Аз няма да страдам от сутрешно неразположение. Майка ми каза, че не е имала такова, а също и нейната майка.

— Ни си го наследила, значи? Е, ето нещо, за което мога да благодаря на майка ти.

— Не си — каза Дани.

— А?

— Не си го наследила, значи? — грейна тя насреща му. — Ама, наистина чудесно е да те поправя и аз веднъж за разнообразие — после го изимитира — истина, приятел.