Децата на капитан Грант

Паганел говореше с такъв плам, че дори и майорът не можа да го заяде за нито една дума от този химн на океана. Ако за намирането на капитан Грант трябваше да следват през някой континент линията на тридесет и седмия паралел, пътешествието би се оказало неосъществимо. Но морето беше тук, за да пренесе смелите търсачи от една земя до друга, и на 6 декември при първите светлини на деня една нова планина изплува из недрата на вълните му.

Това беше остров Амстердам, разположен на 37°47′ южна ширина и на 77°24′ източна дължина, чийто висок конус се вижда при хубаво време от петдесет мили. В осем часа неговата още неясна форма напомняше доста изгледа на остров Тенериф.

— И следователно той прилича и на Тристан д’Акуня — каза Гленарван.

— Съвсем правилно заключение — отговори Паганел, — съгласно геометрографичната аксиома, щом два острова приличат на трети, те си приличат и помежду си. Ще добавя, че подобно на Тристан д’Акуня и остров Амстердам е бил и е богат с тюлени и робинзоновци.

— Значи робинзоновци има навсякъде? — запита леди Елена.

— Бога ми, госпожо — отговори Паганел, — знам малко острови, на които да не е имало приключения от този род, и случайността доста по-рано от вашия безсмъртен съотечественик Даниел Дефо бе вече създала в действителност неговия роман.

— Господин Паганел — каза Мери Грант, — ще ми позволите ли да ви задам един въпрос?

— Дори два, мила госпожице, и се задължавам да ви отговоря.

— Е добре — поде младото момиче, — ще се изплашите ли много от мисълта да бъдете изоставен на някой пуст остров?

— Аз ли! — провикна се Паганел.

— Хайде, хайде, драги приятелю — каза майорът, — да не би пък да признаете, че това е вашето най-съкровено желание!

— Не бих твърдял — отвърна географът, — но все пак едно такова приключение няма да ме огорчи много. Ще започна нов живот. Ще ходя на лов, ще ловя риба, ще си направя за зимата жилище в някоя пещера, а през лятото върху някое дърво. Ще имам складове за реколтите си и най-сетне ще колонизирам моя остров.

— Съвсем сам?

— Да, ако трябва, съвсем сам. Впрочем нима човек остава някога сам в света? Не може ли да си намери приятели измежду животните, да опитоми някое младо козле, някой словоохотлив Петкан, какво ви трябва повече, за да сте щастлив? Двама приятели върху една скала, ето щастието! Представете си майора и аз…