Последният континент

Веригата от хора, подаващи си кофи, се бе проточила чак до пристанището. Хиксианците не бяха народ, който ще позволи да изгори пивоварна, ако ще и в нея да не се произвежда бира. Важен беше принципът.

Магьосниците предизвикаха с появата си хорово мърморене, случваше се някой и да подвикне присмехулно, но само ако е добре скрит зад гърбовете на останалите.

От главния ход, разбит с обсаден таран, изскачаха кълба дим и изпарения.

Архиканцлерът влезе вътре, влачейки за ръка своя щастливо ухилен сродник.

Рекламата на бирата „Ру“, превърнала се в опушен метален скелет, още лежеше на пода.

— Като падна, той взе да размахва ръце и да дърдори за островърхи шапки — сподели Нилет.

— Декане, провери за магия — нареди Бил.

Деканът протегна ръка и се разлетяха искри.

— Нищо особено — вдигна рамене той. — Нали ви казах, че…

За миг няколко заострени нагоре силуета се мярнаха във въздуха и изчезнаха.

— Ама туй не е магия — обади се един от местните магьосници. — Призраци.

— Всички знаят, че тука витаят зли духове.

— Зли са, я! — сопна се Архиканцлерът. — Щом се бъзикат с бирата…

Нилет услужливо посочи един капак на пода.

— Само че наникъде не води. Има люк към улицата и разни складове, нищо друго.

Щом го отвориха, магьосниците надникнаха надолу.

Видяха непрогледен мрак. Дребна твар с доста повече от четири крачета се шмугна встрани. От дупката лъхаше на много стара и много вкиснала бира.

— Няма проблеми — великодушно махна Ринсуинд с ръка, стиснала пълна кутийка. — Да сляза пръв, а?

Ама че забавно…

В стената беше завинтена ръждясала стълба. Заскрибуца, щом той стъпи на първия напречник, а няколко стъпки над дъното поддаде и го пусна неучтиво долу. Магьосниците го чуха да се кикоти.

— Няма проблеми. Случайно някой да носи факел? Тъмничко е.

През отвора обаче се просмукваше достатъчно мъждива светлинка, за да различи Ринсуинд огромни тръби. Беше очевидно и че след затварянето на пивоварната, но преди всеки вход да бъде грижливо залостен, подземията са били използвани от млади хора, които са били принудени да живеят с родителите си в твърде тесни къщи, а пък цивилизацията не се е сетила да изобрети удобните за някои цели автомобили.

И бяха писали по стените. Ринсуинд разчете послания към бъдните епохи, съобщаващи например, че Б. Смот е льохман. Нямаше си идея що за чудо е льохманът, но пък изобщо не се усъмни, че на Б. Смот едва ли му е харесвало да го наричат така. Често се чудеше как жаргонът излъчва значението си право в мозъка, колкото и да ти е непознат езикът.

Зад него нещо тупна — Багажът се приземи върху каменните плочи.

— А, готиният пич Сандъчко — приветства го Ринсуинд. — Няма проблеми!