Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Тайните служби се справят изключително добре с охраната на отделни лица, госпожо Мастърсън, но това не означава, че са съвършени. Президентът Рейгън бе прострелян. Една луда простреля два пъти президента Форд.
— Нека се изразя по следния начин. Ако това бяха вашите деца, щяхте ли да ги заведете в катедралата?
— За мое щастие, не ми се налага да правя подобен избор. Не бих и помислила да ви давам съвет как да постъпите.
— Благодаря ти. Благодаря за откровеността — отвърна госпожа Мастърсън и погледна Кастило. — С децата ще присъстваме на церемонията в катедралата. Искам да си спомнят този ден и как е бил почетен баща им. А Джак — и баща ми — ще разберат, че го правя по задължение.
Кастило кимна.
„Нито дума за брата.“
— Бихте ли повикали полковника, господин Кастило — нареди госпожа Мастърсън. — Искам да споделя плановете с децата си.
Кастило кимна и излезе от стаята.
Полковник Алфредо Мунц бе застанал в коридора заедно с полковник Торине, Джак Бритън и Тони Сантини.
— Реши да присъства на церемонията заедно с децата — обяви Кастило. — И иска да се прибере.
— Трябват ми трийсет минути — заяви Сантини.
— Казах й един час — успокои го Кастило. — Което означава, че имаме време да огледаме къщата, преди да се прибере.
— Всичко е наред, Чарли — отвърна спокойно Сантини.
— Иска ми се да огледам лично — обърна се към него Мунц. — Промених някои неща.
„Така поне няма да вляза в черния списък на Сантини, който сигурно се пита за какъв се мисля, та си позволявам да проверявам качеството на работата му.“
— Тони, по този начин се презастраховам, но ми се иска да проверя лично всичко в къщата и в катедралата — обясни Кастило.
— Както решиш, Чарли.
— Ще осигуриш ли на агент Шнайдер мобилен телефон? Искам номерът й да е включен в списъка за автоматично набиране на моя и моят на нейния.
Сантини бръкна в джоба си и извади мобилен.
— Вече дадох по един на Джак и на полковник Торине — обясни той. — Ако ми дадеш твоя, ще запиша номерата им.
Кастило му подаде своя и погледна Бритън.
— Предполагам, вече си се запознал с полковник Мунц.
— Да, господине. Той предложи, когато прецените, че не съм ви необходим повече тук, да ме изпрати в щабквартирата си и да ми покаже докъде са стигнали с разследването.
Кастило се обърна към Мунц.
— Много ти благодаря, Алфредо. Има ли начин и ние да получим копие от доклада по разследването?
— Разбира се. Може да отнеме малко време, докато някой го преведе.
— Ти ми дай доклада, аз сам ще си го преведа.
Мунц кимна.
— Полковник, защо не влезеш и не обясниш на госпожа Мастърсън какви са плановете около връщането в Щатите?
— Кога искаш да излетим, Чарли?
— Ако питаш мен, най-доброто решение е от катедралата да тръгнете направо към „Езейза“ — призна Кастило. — Не съм я питал, — нито пък посланика, но пробвай.
— Няма ли да влезеш с мен? — попита Торине.
— Струва ми се, че тя предпочита да ме няма — отвърна Кастило. — Щом Тони ми върне мобилния, ще дойда. Трябва да ти осигуря превоз.
(ЧЕТИРИ)
„Доктор Хосе Арибена“ 25
„Сан Исидро“
Провинция Буенос Айрес, Аржентина
10:35, 24 юли 2005
Майор К. Г. Кастило бе застанал в средата на улицата пред къщата на семейство Мастърсън в скъпия квартал „Сан Исидро“. Извади мобилния телефон, натисна едно от копчетата за автоматично набиране и специален агент Шнайдер отговори след второто позвъняване.
— Шнайдер.
— Здравей, сладурче.
— Слушам ви, господин Кастило.
— Обичам те.
— И аз така разбрах.
— А обратното?
— Така ми се струва, ако съм преценила правилно ситуацията. Къде казахте, че сте, господине?
— Застанал съм на улицата пред къщата на семейство Мастърсън.
— Доволен ли сте от мерките за сигурност?
— Иска ми се да има поне два танка и два двайсетмилиметрови „Гатлинга“, но като цяло може да се каже, че съм доволен. След като си толкова делова, ще ти кажа какво очаквам.
— Добре, господине.
— Целият район — може би десет пресечки от всяка страна на къщата, ще бъде ограден. Полицаите искат документ за самоличност и питат всеки къде отива. След това претърсват автомобилите. Следва втори кордон, охраняван от Националната жандармерия. Тук вече са на власт военните, не полицията. Въоръжени са с автомати. Следва същата процедура, този път претърсването е по-обстойно. Това е скъп квартал и на жителите им се налага да излизат и влизат в къщите си.
— Ами къщата, господине?
— Още не съм свършил, специален агент Шнайдер.
— Извинете, господине.
— Пресечката, на която се намира къщата на Мастърсън — тя е по средата, — е блокирана с бариери, автомобили и не знам как се казват онези ленти с шиповете, дето дупчат гумите, ако някоя кола откаже да спре.