Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Разбрах, господине.
— Тук има още от хората на Националната жандармерия, агенти на ДРУ и наши хора. Къщата се намира зад тухлена стена, върху която има бодлива тел. Стената огражда цялата градина. Отзад има сервизен път — за доставки, за изнасяне на боклука и разни други. Той също е блокиран.
— Къщата е на три етажа, тухла, всички прозорци, с изключение на два на тавана, са с решетки, а задната врата е метална. Портите на оградата — две отпред, една за превозни средства, една за хора и две отзад — са от ковано желязо, доста напудрени, но тежки и сигурни. Портата за автомобили отпред е от плъзгащите се. Другата отзад се отваря ръчно. Заключва се с огромен катинар, ключовете са в кухнята. Портите за хора се отварят от кухнята или от входната врата на къщата. И градината, и дворът отзад са осветени с прожектори, които се задействат от сензори за движение, но има възможност да бъдат оставени включени. — Двама от нашите и двама от хората на ДРУ ще са вътре в самата къща. Има две телефонни линии плюс телефона, който е свързан с алармата. А и всички имат мобилни. Няма друго, освен танковете, които вече споменах.
— Според мен, за по-голяма сигурност и дума не може да става, господине.
— Ти кога ще тръгнеш от болницата?
— След не повече от две минути.
— Ако ми кажеш, че ме обичаш, ще ти кажа къде отивам.
— В момента ми е много трудно, господине.
— Ако някой ни слуша, защо просто не кажеш „Виенски шницел“ и аз ще разбера.
Тя се изкиска и каза:
— Виенски шницел.
— И аз тебе, любов моя.
— Къде ще бъдете, господине?
— Ние с Мунц и Джак отиваме в катедралата. След това отиваме в централата на ДРУ. Ще ти позвъня пак. Не, след като закарате госпожа Мастърсън у тях, ти ми позвъни.
— Добре, господине.
— И бъди готова да кажеш „Виенски шницел“.
— Както наредите, господине.
— Виенски шницел, сладурче.
(ПЕТ)
Катедрала „Метрополитана“
„Плаза де Майо“
Буенос Айрес, Аржентина
11:30, 24 юли 2005
К. Г. Кастило се обади на второто позвъняване на мобилния.
— Кастило.
— Шнайдер се обажда, господине.
— Шнайдер с „Виенския шницел“ ли?
— Да, господине. Обаждам се, за да ви съобщя, че съм в къщата в „Сан Исидро“.
— Проблеми?
— Не, господине. Всичко мина като по часовник.
— Току-що обиколих катедралата в компанията на сержант Роджър Маркъм. Той направо съсипа полковник Мунц. Оказа се, че знае повече за катедралата от него.
Бети се изкиска.
— Той е сладко хлапе.
— Та тук проблеми няма да има. Намира села една крачка от Каза Росада. Ченгетата тук имат богат опит и неведнъж им се е случвало да се разправят с развилнели се тълпи, така че бариерите са им подръка. Мунц предложи да осигури хеликоптер, който да прекара семейството от стадиона в „Сан Исидро“. Ще има къде да се приземи дори след като поставят бариерите. Отказах му.
— Може ли да попитам защо, господине?
— По две причини — и между другото, можеш да питаш за всичко, което ти хрумне, Виенски шницел. Първо — мислех, че го знаеш — че аз съм един от най-добрите — да не кажа най-добрият — пилоти на хеликоптери в света и нямам никакво доверие на разни перковци, освен ако не съм летял с тях.
— Господи, Чарли!
— Доколкото разбирам, никой не слуша разговора ни в момента.
— Не, в кухнята съм, за да си направя чаша кафе.
— В такъв случай може ли да престанем с глупостите с Виенския шницел и да ми кажеш направо: „Обичам те, Чарли“?
— Нали казахте, че причините са две, господине?
— Ще ти кажа другата само ако ми кажеш, че ме обичаш.
Бети се поколеба за момент, след това се изкиска.
— Виенски шницел, става ли?
— Горе-долу. Добре, Мунц предложи „Френч Алует III SA 316 A“. Стара машина. Това ме притесни, защото нямам представа как е бил поддържан тук. В модел „В“ бяха сменили опашката и основните ротори и се оказа, че не са достатъчно мощни, а това все пак е модел „А“.
— Значи разбирате от хеликоптери.
— Следователно, специален агент Виенски шницел, след като премислих внимателно плюсовете и минусите, реших, че е по-разумно „Алуета“ да наблюдава, вместо да превозва.
— Ти май наистина се върза с тези глупости с Виенския шницел. И какво ще бъде това наблюдение?
— Първо, не са никакви глупости и, второ, можеш с чиста съвест да кажеш, че съм влюбен в един Виенски шницел. А наблюдение, агент Виенски шницел, се нарича, когато летателен апарат се сниши над градска зона, за да наблюдава покривите и да не позволи на лошите да се накачулят със снайпери, базуки и разни други смъртоносни оръжия по въпросните покриви.