Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Здравейте. — Госпожа Мастърсън вдигна глава с искрена усмивка. Подаде ръка.
— Много съжалявам за съпруга ви, госпожо Мастърсън — каза агент Шнайдер.
— Благодаря ви. Ще се обидите ли, ако… Как да ви наричам?
— Бети, госпожо.
— Ще се обидиш ли, Бети, ако ти кажа, че не приличаш на агент от Тайните служби?
— Ни най-малко.
Бетси Мастърсън се обърна към Силвио.
— Чух един от лекарите да казва на сестрата — сигурно са решили, че не говоря испански — нещо за церемония в катедрала „Метрополитана“. Каква е тази церемония?
— Тъкмо затова съм тук, Бетси — отвърна Силвио. — Аржентинското правителство иска да положи ковчега на Джак в катедралата — да го почетат с гвардейци, както му е редът — да оставят хората да отидат на поклонение тази вечер и утре сутринта, след това папският нунций да отслужи меса и да наградят Джак с Великия кръст на Освободителя. Или президентът, или външният министър — по всяка вероятност президентът — да връчи кръста. Това е голяма чест.
— Джак не харесваше нито единия, нито другия — отвърна тя, ала след това бързо добави: — Не биваше да го казвам.
— Можеш да кажеш каквото поискаш — успокои я Силвио.
— Трябва ли да участвам в цялата тази работа?
— Достатъчно е само да присъстваш, но ти сама ще решиш, Бетси. Двамата с господин Кастило сме единодушни, че ти трябва да вземеш решението. Целият дипломатически корпус ще бъде там.
— Или, както Джак казваше, режисирано представление, така ли? — попита тя, макар да бе убедена в думите си.
— Джак имаше много приятели в дипломатическия корпус — напомни й Силвио.
— Когато ставаше въпрос за интересите на Щатите, Джак бе в състояние да убеди и дявола, че му е пръв приятел.
— Така е — съгласи се с усмивка Силвио.
— Джак би искал да участвам в нещо подобно, така че съм съгласна.
— Още веднъж ще повторя, Бетси, ти решаваш.
— Не бих казала — отвърна тя. — Баща ми няма да ме разбере, ако откажа. За него задълженията винаги са били на първо място. Открай време казваше — според мен не се шегуваше, — че дипломатът трябва да бъде като свещеник йезуит, който се отказва от личния си живот и удобства заради нещо значително по-важно. Всички знаем, че Джак напълно се съобразяваше с това. Което ми напомня за семейството ми. Някой уведоми ли ги какво се е случило?
— Разговарях с посланик Лоримър малко след като се видяхме вчера — обясни Силвио. — Не дадох подробности за похищението ви, просто… съобщих му какво се е случило с Джак.
— Какво точно му каза?
— Че Джак е бил убит от неизвестни лица — отвърна посланикът. — Знам, че има проблеми със сърцето…
— Много добре си постъпил. Благодаря ти.
— Той искаше да ти се обади, но му казах… това бе дипломатическа заблуда; и досега съм убеден, че си струваше, — че си на успокоителни и е най-добре да изчака да се почувстваш по-добре и да му се обадиш сама.
— Точно така, Хуан, постъпил си правилно. Още веднъж ти благодаря. Сега вече съм добре. Кога ще ме изпишат?
— Час след като решите, госпожо Мастърсън — отвърна Кастило. — Ще ни отнеме час да уредим автомобил.
Тя го погледна без капка благодарност.
„Струва ми се, че не съм направил нищо, за да я подразня — освен че съм натрапник в дипломатическата общност — което означава, че се страхува от мен.
Какво, по дяволите, става тук?
И защо все става така, че брат й — Жан-Пол Лоримър — посланик в ООН, не бе споменат нито веднъж? Тя нито помоли някой да го уведоми, нито й мина през ума, че и той е част от семейството.“
— Вече реших — отвърна сопнато тя. — Искам да се махна и да отида при децата си.
— Добре, госпожо Лоримър, ще кажа на господин Сантини да уреди необходимото.
— Добре.
— Госпожо Мастърсън — продължи Кастило, — полковник Торине, пилотът на „С–17 — Глоубмастър III“, изпратен от президента — чака отвън. Той ще ви уведоми какви са плановете за отпътуването с децата в Щатите. А вие ще можете да му кажете какво желаете.
Тя го погледна и кимна, след това се обърна към Бети Шнайдер.
— Децата ми ще бъдат ли в безопасност по време на церемонията в катедралата?
— Шефът на ДРУ, госпожо Мастърсън… — започна Кастило.
— Ако нямате нищо против, господин Кастило, попитах нея.
— Извинете.
Бети погледна Чарли, той кимна и тя чак тогава се обърна към госпожа Мастърсън.
— Господин Сантини и господин Кастило могат по-добре от мен да отговорят на този въпрос, госпожо Мастърсън.
— Въпреки това искам да чуя вашето мнение.
Бети кимна и след кратко колебание обясни: