Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Малцовото уиски не е достатъчно добро за теб, така ли, Джори? — подразни я Томас.
— Аз много харесах някои шотландски неща, ала уискито не е сред тях.
Линкс остави бебето в люлката и всички се отдадоха на приятната вечеря в компанията на братята Брус. Наследникът на де Уорън проспа в пълно блаженство шумните наздравици и гръмогласния смях. Когато всички се наситиха, Джори даде знак на Тафи, който донесе огромна камара подаръци от Свети Николас.
Всеки подарък носеше името на този, за когото е предназначен. Повечето мъже намериха в пакетите кинжали или малки ками. Само Робърт Брус откри парче панделка, върху която бяха нанизани коледни звънчета. Завъртя дрънкулката в ръце. Питаше се къде е виждал подобен предмет. Когато се сети, бързо пъхна подаръка си в кесията и избухна в такъв силен смях, че по страните му се търкулнаха няколко сълзи. Джори остана доволна от реакцията му, макар че скромно бе свела глава и не поглеждаше към него.
Всички очи се насочиха към Джейн и нейния подарък. Още не го бе отворила. Вече няколко дни по заповед на Марджори шивачките в замъка усилено работеха върху една рокля, която щеше да подчертае слабата фигура на Джейн. Дрехата бе от жълто кадифе с дълги ръкави, подплатени с бял сатен. Ниско изрязаното деколте бе поръбено с широка панделка, върху която бяха пришити малки сребристобели перли.
Джейн ахна и се обля в сълзи.
— О, Джори, това е най-красивата рокля, която някога съм виждала! Как ще мога да ти се отблагодаря?
— Като я облечеш утре и заемеш полагащото ти се място на домакиня на Дъмфрис Касъл.
Братята Брус я подкрепиха от сърце и я увериха, че тя е най-красивата майка в Шотландия.
— Благодаря ви, че дойдохте за празненствата — топло рече Линкс. — Ние ги планирахме за Дванадесетата Нощ, ала нашето малко кутре реши да се появи и…
— Аз съм лорд Безпорядък — заяви Найджъл Брус. Марджори дръзко намигна на Робърт.
— След като утре ще имаме толкова много за празнуване, предлагам тази вечер да си легнем по-рано.
Без да гледа към нея, Робърт смигна на Джейн и обяви:
— Е, аз със сигурност съм готов за леглото.
Джейн разбра, че Робърт и Джори си изпращат съобщения един на друг направо под носовете на всички и звънко се засмя. Линкс се намръщи. Защо това момиче намираше толкова забавно всяко нещо, което Робърт Брус изречеше?
Всички мъже проследиха с лакоми погледи Джейн, която стана и отиде да вземе сина си от люлката. Тази вечер и четиримата Брус завиждаха на де Уорън за жена му и сина му. Когато Джейн се запъти към стълбите, Линкс приближи до сестра си.
— Джейн бе толкова очарована от роклята. Иска ми се и аз да й бях подарил нещо такова, но донесох подаръци само за детето…
— Добре че знам каква недосетлива свиня си. Казах да направят още една рокля и заповядах да я закачат в гардероба ти. Тъй като тя не притежава никакви хубави вещи, им се радва като дете. Можеш ли да си представиш как ще ти се отблагодари, ако й подариш кожи и бижута?
Линкс усети как мъжествеността му се втвърдява и тихо изруга.
— Дяволска кучка!
— И освен това научих Джейн на всичко, което знам. Имаш голям късмет, нахалнико!
Когато Линкс затвори вратата на стаята на Джейн, малкият му син отвори уста и звучно се разрева.
— Велики Боже, нима ще ни държи будни през цялата нощ? — Линкс объркано прокара ръка през косата си. — Какво, по дяволите, ще правим?
— Аз ще го нахраня, а след това ти можеш да поговориш с него — усмихна се Джейн. — Тези две неща ще му подействат като магия.
Час по-късно Линкс крачеше нагоре-надолу и гледаше как синът му спи спокойно в ръцете му. Тогава отправи гореща благодарност към Бога за скъпоценния дар, с който го бе благословил. Трябваше да признае, че в този миг не искаше да бъде никъде другаде. Това бе дело на любовта и младият мъж осъзна, че за пръв път изпитва подобно чувство. Притисна сина си и го подържа още час, а след това много нежно и тихо го остави до заспалата му майка и изкачи стълбите до стаята си, за да могат те да поспят на спокойствие.
B другия край на замъка, в източната кула на Дъмфрис, Робърт Брус се плъзна тихо през вратата и здраво я залости. Джори го чакаше гола, с приканваща усмивка.
— Бяха ти нужни няколко минути, за да си припомниш римските фалически символи върху Стената на Адриан.
— Знаех, че някъде съм виждал тази панделка със звънчетата — засмя се Робърт. Преметна дрънкулката от едната си ръка в другата и пак избухна в смях. — Не очакваш наистина да си го сложа, нали?
— Разбира се, че не, милорд! Възнамерявах сама да ти го сложа. Сваляй по-бързо дрехите!