Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Тя бе едно младо момиче, което никога не бе носило скъпоценности, нито пък бе използвало разни белила и червила като другите жени. Доскоро нямаше нито една хубава рокля. Тя бе толкова невинна, че макар да бе станала майка, още не се бе превърнала в истинска жена. Женствеността й едва бе започнала да се пробужда. Бе я обладал с единствената цел да забременее, ала никой не я бе научил, че мъжките ласки носят удоволствие и радост.
Всичко това тепърва я очакваше! И всеки мъж в залата го усещаше и копнееше да бъде този, който ще я накара да опознае чувствените наслади на плътта. Това, което я правеше толкова изкусителна и желана, бе фактът, че тя вече бе узряла, а дори не го подозираше! Джейн бе станала дръзка, съблазнителна и възбуждащо предизвикателна не по-малко от Джори де Уорън, но към обаянието й се добавяше и аромата на невинността, който и правеше наистина неустоима.
Докато я гледаше, Линкс се възбуди дотолкова, че не можеше да танцува и да ходи. Всичко, на което бе способен, бе да седи на стола си и да я гледа.
После видя грейналото й от радост лице, докато отваряше един по един подаръците за бебето. Рицарите бяха надминали себе си със сребърните дрънкалки и чаши с гравирани посвещения. Имаше и златни медальони, както малки мечове и щитове с герба на де Уорън. Ловките уелски стрелци бяха много умели с ръцете и бяха изработили най-различни играчки, даже кончета и войници, пазещи красиво издялан замък.
Линкс остави подаръка за Джейн последен. Искаше да види как ще светне лицето й, когато зърне красивата рокля. Забеляза, че пръстите й се разтрепериха, докато разопаковаше, явно разбрала, че е за нея, а не за детето. Роклята бе от шумоляща тафта в трептящ зеленикав оттенък, със синя нишка и дълбоко деколте. Корсажът бе украсен с малки смарагди и тюркоази.
Линкс хвърли на сестра си благодарен поглед, но мигом се извърна към Джейн, която съзерцаваше захласнато прекрасното творение на шивашкото изкуство.
Изведнъж притисна роклята към гърдите си и се отпусна на колене пред него.
— Мой скъпи, милорд, наистина ли сам избрахте тази дреха за мен?
Линкс видя сълзите, напиращи в очите й, и сърцето му се изпълни с копнеж наистина да я бе избрал. Протегна ръце и й помогна да се изправи.
— Джейн, не коленичи пред мен, ти изпълни най-съкровеното желание на сърцето ми. — В този миг се закле тържествено, че ще обърне целия Дъмфрис, но ще открие достоен подарък за нея.
Дългата процесия се изкачи по стълбите към Господарската кула, водена от Грейс Мъри. Тя носеше бебето. Оръженосците и слугите носеха подаръците. Линкс последва Джейн, едва успявайки да укроти надигналото се в гърдите му желание, което вече го изгаряше. Не можеше да дочака мига, в който щяха да останат сами. Наблюдаваше я как закачи скъпоценния си тоалет в гардероба и нежно плъзна пръсти по лъскавия плат. После сам й помогна да свали кадифената рокля, която през целия ден я бе правила толкова красива и желана. Ръцете му обхванаха собственически гладките й рамене. Едва успя да потисне нетърпението си, докато и последната прислужница излезе.
Съвсем бе забравил, че Джейн трябва да нахрани сина им. Приседна на леглото и се загледа в младата майка, която е любящи ръце и нежна усмивка накърми своето чедо. След това смени и пеленките му, накрая го остави да легне до баща си и сама се изкачи върху широкото легло.
— Най-после си изцяло мой — промърмори Джейн. Докосна светлокафявия пух и леко погали розовата бузка. — Кой е най-красивото момче на земята?
Бебето изгука и размаха малките си юмручета. Линкс разбра, че в този миг Джейн има очи единствено за сина си. Цялото му очакване бе напразно. Затова само я целуна примирено по главата. После докосна с устни и бузата на детето.
— Почини си, Джейн. Утре празненствата продължат с нова сила.
Веселбата, смеховете и игрите продължиха и през следващите три дни. Хората от замъка и Дъмфрис бяха завладени от радостния дух на Коледа и Нова година. Най после дойде време и за кръщаването на бебето. Всички се събраха в параклиса. Беше изключително тържествено Линкс де Уорън с първородния си син на ръце и лейди Джейн се чувстваха горди и ликуващи.
Робърт Брус бе кръстник, а Джори кръстница. Свещеникът им позволи да подържат детето, докато го благославяше, преди официално да оповести, че го кръщава Линкълн Робърт де Уорън. След това кръстникът с бебето на ръце поведе процесията към голямата зала.
Линкс видя как сестра му тайно избърсва една сълза и утешително я прегърна. Взря се в зелените й очи и промърмори:
— Благодаря. Разбирам колко ти е трудно.
Джори избърса още една сълза.