Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Шотландските гайди огласяха замъка, придружени от звуците на уелски арфи и английски барабани. Нежно шептяха флейти, подрънкваха дайрета и малки звънчета. Лорд Безпорядък бе навсякъде, твореше лудории, настояваше за глоби във вид на целувка, веселеше тълпата със солените си шеги, а братята му Александър и Томас още повече го подстрекаваха в закачките и малко разюзданите игри.
В единадесет часа почистиха залата и пуснаха децата. Вълнението им бе много заразително. Джейн, Марджори и младата Елизабет ги водеха в различните състезания, песните и танците. Накрая дойде времето за подаръците. За всяко дете имаше нова дрешка и играчка и, разбира се, пълна шепа със сладки. Огромните подноси, отрупани с фигурки на животни от марципан и планини от ябълки и орехи, бяха опразнени за секунди.
Линкс гледаше как Джейн тича заедно с децата и за пръв път се замисли колко млада всъщност е тя. Ала в същото време разбра, че тъкмо тя бе организирала по-голямата част от празненството и се изпълни с гордост. Явно докато е бил в Единбург, в Дъмфрис е кипяла оживена подготовка на коледните и новогодишни празници.
След обяда разчистиха масите и подредиха по тях високи купчини с подаръци за прислугата. Отново Джейн с помощта на Джок и брат й Андрю ги разпределиха. Всяка от жените на семейство Лесли получи по една топла наметка, а мъжете се сдобиха с нови кожени жакети. За Магота бе приготвено дървено сандъче със сложна и красива дърворезба, където да държи лековете и билките си.
Накрая Джейн улови погледа на Линкс и го повика при себе си. Вдигна ръце, за да спре разговорите и смеховете, и заяви с блеснали от сълзи очи:
— Цялото това изобилие се дължи на безкрайната щедрост на лорд де Уорън. — Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата. Тълпата сякаш полудя — всички затропаха и завикаха неистово, а радостните смехове оглавиха целия замък.
Линкс погледна към нея. Знаеше, че всъщност тя бе проявила безкрайна щедрост, защото бе похарчила всичките пари, които й бе оставил за самата нея и за баща й.
Господарят на Дъмфрис прекара следобеда с хората си и уелските стрелци. Те бяха далеч от домовете си и той поздрави всеки от воините и му пожела здраве, късмет и богатство през новата година. През това време в голямата зала рицарите му, братята Брус и дамите играеха различни игри, измислени от неуморимия лорд Безпорядък.
Когато Линкс влезе в залата, видя Джейн със завързани очи и заобиколена от мъже. Играеха на сляпа баба. Решен да се присъедини към забавата, Линкс отиде право при нея, сграбчи я през кръста и я вдигна високо във въздуха.
Джейн веднага разбра, че е той, тъй като бе най-високият мъж в Дъмфрис и никой друг не можеше да я вдигне толкова. Ала всеобщото опиянение я бе заразило и младата жена не можа да устои на желанието да го подразни.
— Робърт — изписка тя, — вече получи достатъчно целувки!
Усети как Линкс замръзна за миг, сетне я пусна на пода и свали копринената кърпа от очите й.
— Робърт те е целувал? — рязко попита той.
Джейн го съжали.
— Линкс, аз само се пошегувах… Знаех, че си ти! — Усмихна му се сладко и съблазнителните трапчинки се появиха на страните й. — Но Робърт е истински дявол с жените. Дори успя да отведе Магота под венеца от имел!
Линкс я хвана за ръка и я насочи към един стол върху платформата.
— Ела да си починеш. Замаяна си и едва си поемаш дъх.
— Само за малко — отстъпи тя. — Уелсците ще правят фокуси и обещаха да ми покажат някои от тайните си.
Тя му се изплъзваше, бе неуловима като живак. Докато се взираше в нея, Линкс се питаше какво го кара всеки изминал миг все по-страстно да желае пълните й чувствени устни.
Яркожълтата кадифена рокля подчертаваше косите й които се стелеха като огнени пламъци край стройното й тяло. Тя не бе само красива. Около нея витаеше нещо тайнствено и загадъчно, което привличаше не само него, а и всеки мъж, който я зърнеше. Излъчването на радост и щастие я обвиваше като ефирен облак.
Чак след като се навечеряха и започнаха танците, Линкс започна да осъзнава на какво се дължи фаталното й привличане. Вече цял час не можеше да откъсне поглед от нея, а мъжете един подир друг се надпреварваха да я канят на танц, да я забавляват и да флиртуват, но единствената им награда бе ослепителната й усмивка или чаровните трапчинки. Лорд де Уорън внезапно разбра какво бе превърнало първоначалното му желание в завладяваща страст.
Това бе нейната невинност!