Кръвта на елфите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-404-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:
Насядаха на резбованите абаносови столове. Лидия погледна Вилгефорц, улови дадения й с очи знак и веднага излезе. Тисая въздъхна незабележимо.
Всички знаеха, че Лидия ван Бредеворт обича Вилгефорц от Рогевеен и че го обича от години, с тиха, ожесточена, упорита любов. Магьосникът също беше наясно, но се правеше, че не знае. Лидия го улесняваше, защото нито веднъж не беше издала своите чувства — никога не беше направила и най-малка стъпка или жест, не беше подала мислен знак, и дори и да можеше да говори, не би казала нито дума. Тя беше прекалено горда. Вилгефорц също не предприемаше нищо, защото не обичаше Лидия. Разбира се, той можеше просто да я направи своя любовница и по този начин да я привърже още по-силно към себе си, а, кой знае, може би и да я ощастливи. Някои го съветваха да го стори. Но Вилгефорц не се вслушваше в подобни съвети. Той също беше прекалено горд и твърде принципен. Така че ситуацията оставаше безнадеждна, но стабилна, което явно устройваше и двамата.
— И така — прекъсна тишината младият магьосник. — Капитулът се чуди какво да предприеме по отношение на инициативите и плановете на нашите крале? Напразно се чуди. Тези планове просто трябва да бъдат игнорирани.
— Какво? — Артауд Теранова застина с бокала в лявата и с гарафата в дясната ръка. — Правилно ли чух? Да бездействаме? Да позволим…
— Ние и без това вече позволихме — прекъсна го Вилгефорц. — След като никой не е искал разрешение от нас. Няма и да поиска. Повтарям, трябва да се правим, че нищо не знаем. Това е единственото разумно поведение.
— Това, което са намислили, намирисва на война, при това от голям мащаб.
— Това, което са намислили, го знаем благодарение на секретна и непълна информация, идваща от загадъчен, много съмнителен източник. Съмнителен до такава степен, че упорито ми идва наум думата „дезинформация“. А и дори да е истина, замислите им са още във фазата на планирането и дълго време ще си останат там. А когато излязат извън нея… Е, тогава ще се приспособим към ситуацията.
— Искаш да кажеш — намръщи се Теранова, — че ще затанцуваме така, както ни засвирят?
— Да, Артауд. — Вилгефорц го погледна и в очите му проблеснаха огънчета. — Ще танцуваш така, както ти свирят. Или ще излезеш от залата. Защото подиумът за оркестъра е прекалено високо, за да си в състояние да се качиш на него и да наредиш на музикантите да свирят по други ноти. Разбери го най-накрая. Ако смяташ, че има друго решение, грешиш. Бъркаш небето и звездите с нощното им отражение върху повърхността на езерото.
„Капитулът ще направи това, което нареди той, скривайки заповедта във формата на съвет — помисли си Тисая де Врие. — Всички ние сме пешки на неговата шахматна дъска. Той израсна, затъмни ни с блясъка си, подчини ни на себе си. Ние сме пешки в неговата игра. Игра, чиито правила не знаем.“
Левият маншет отново се беше изкривил спрямо десния. Магьосницата грижливо го оправи.
— Плановете на кралете вече са във фаза реализация — изрече тя бавно. — В Каедвен и в Аедирн са започнати операции против Scoia’tael. Пролива се кръвта на елфическата младеж. Стига се до преследване на нехора и погроми срещу тях. Говори се за нападение над свободните елфи в Долината на Блатхан и Сините планини. Това е масово убийство. Така че какво да предадем на Гедимдейт и Енид Финдабаир — че препоръчваш да седим със скръстени ръце? Да се правим, че нищо не виждаме?
Вилгефорц обърна глава към нея. „Сега ще смениш тактиката — помисли си Тисая. — Ти си играч, доловил със слуха си какви кокалчета се хвърлят на масата. Ще смениш тактиката. Ще удариш в друга посока.“
Вилгефорц не откъсваше поглед от нея.
— Имаш право — изрече той кротко. — Имаш право, Тисая. Войната с Нилфгард е едно, но избиването на нехора е съвсем друго, не бива да го наблюдаваме безучастно. Предлагам да свикаме Събор, всеобщ Събор, на всички до маестро трета степен включително, а също и на онези, което след Соден са включени в кралските съвети. На Събора ще ги призовем да бъдат благоразумни и ще поискаме да обуздаят монарсите.