Кръвта на елфите

Долната половина на лицето на Лидия ван Бредеворт беше илюзия.

Четири години по-рано, по нареждане на Вилгефорц, нейния маестро, Лидия взе участие в изследването на свойствата на артефакт, намерен при разкопките на древен некропол. Артефактът се оказа защитен от могъщо заклинание. Активизира се само веднъж. От петимата магьосници, участващи в експеримента, трима загинаха на място. Четвъртият загуби очите си и двете си ръце и полудя. Лидия се отърва с изгаряния, изкълчена челюст и мутация на гръкляна и гърлото, които все още се съпротивляваха ефективно на опитите да бъдат регенерирани. Така че се наложи да се приложи силна илюзия, за да не изпадат в несвяст хората при вида на лицето й. Това беше много силна, майсторски направена илюзия, трудна за пробиване дори от Избраните.

— Хм… — Вилгефорц остави писмото. — Благодаря, Лидия.

Лидия се усмихна. Пратеникът чака отговор, съобщи тя.

— Няма да има отговор.

Разбирам. Ще се разпоредя да приготвят стаите за гости.

— Благодаря. Тисая, Артауд, извинете за няколкоминутното забавяне. Да продължим. Докъде бяхме стигнали?

„Доникъде — помисли си Тисая де Врие. — Но аз те слушам внимателно. Рано или късно ще стигнеш до въпросите, които наистина те интересуват.“

— А, да — започна бавно Вилгефорц. — Сещам се за какво исках да си поговорим. За членовете на Съвета с най-малък стаж. За Феркарт и Йенефер. Доколкото ми е известно, Феркарт е свързан с Фолтест от Темерия и влиза в кралския му съвет заедно с Трис Мериголд. А с кого е свързана Йенефер? Ти каза, Артауд, че тя е една от онези, които служат на крале.

— Артауд преувеличи — изрече спокойно Тисая. — Йенефер живее във Венгерберг, така че Демавенд понякога се обръща към нея за помощ, но не си сътрудничат постоянно. Със сигурност не може да се твърди, че тя служи на Демавенд.

— Как е зрението й? Надявам се, че всичко е наред?

— Да. Наред е.

— Това е хубаво. Много хубаво. Безпокоях се… Знаете ли, исках да се свържа с нея, но се оказа, че е отпътувала нанякъде. Никой не знае къде.

„Камък — метал — кристал — помисли си Тисая де Врие. — Всичко, което носи Йенефер, е активно и неоткриваемо чрез психонаблюдение. Няма да я намериш по този начин, драги мой. Ако Йенефер не пожелае да се знае къде е, никой няма да узнае.“

— Пиши й — изрече спокойно тя, подравнявайки маншетите си. — И й изпрати писмото по обичайния начин. Ще пристигне непременно. А Йенефер ще отговори, където и да се намира. Тя винаги отговаря.

— Йенефер изчезва често — подхвърли Артауд. — Понякога за цели месеци. Причините най-често са тривиални…

Тисая го изгледа, стиснала устни. Магьосникът млъкна. Вилгефорц леко се усмихна.

— Именно — каза той. — Точно за това си помислих. Навремето тя беше здраво свързана с… някакъв вещер. Гералт, ако не се лъжа. Изглежда, това не е било обикновено, мимолетно увлечение. Като че ли Йенефер е била много силно хлътнала…