Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Не заплашвай един убиец, Сет — отговори Холис съвсем спокойно.
Алеви и Холис се гледаха вторачено, после Алеви се усмихна.
— Съжалявам. Просто предавам заповеди.
Лиза се доближи до Алеви и каза доста троснато:
— Когато ни информираш как ще бъде разследвано убийството на Грегъри Фишър и какво правиш за майор Додсън, ние ще ти кажем какво видяхме при Бородино. Това няма да бъде поредният случай, при който просто се отписва от дневния ред смъртта на един американски гражданин заради интереса на някакви дипломатически маневри.
— Не си играй на журналист, който разследва разни интересни случаи, Лиза — отвърна Алеви. — Ти си кореспондентка на Информационната агенция на Съединените Щати.
— Чух, че приятелите ти във Вашингтон вече са го направили — каза Холис.
— Нямам нищо общо с онова — отговори Алеви.
— С кое? — попита Лиза.
— Нищо. — Алеви тръгна към тапицираната с кожа, добре уплътнена врата. — Вижте, съгласен съм, че това е гадна работа, която унищожава човешкото у човека, но са необходими събития като тези от последните дни, за да стане всичко реалност. Не съм ли прав? Във военното разузнаване се занимавате с разни статути, цифри, способности и дърдорите за термоядрено разрушение. Празни приказки. Но сетне някой вонящ тъпак те залепва за някоя кола така, както на мен ми натикаха ташаците чак в корема с ритници и… гледай ти! Съветско — американската борба за надмощие взела съвсем нова насока и се задълбочила. — Алеви отвори вратата. — Имам много добри основания да се погрижа за всичко това. Чарли Банкс може да вдига пара и да плещи баналности ако ще и цял ден, а аз цял ден ще се усмихвам и ще кимам с глава. Но си гледам работата, а той да си гледа неговата. Що се отнася до вас двамата, дипломатите ще кажат, че този проблем не е по силите ви и е извън вашата власт.
— Аз сам ще реша това — каза Холис, докато излизаше заедно с Лиза. — Не ти или дипломатите.
— Знам, че ще го направиш, Сам. — Алеви продължи с по-мек тон: — О, тържеството е в събота, в шест и тридесет, в залата за приеми. Ще дойде и посланикът. Тържествата в чест на заминаващи си персони нон грата са много по-забавни, отколкото обикновените прощални тържества за някой, чието назначение е изтекло. Подгответе се за малко майтапи. Имайте готовност да изнесете остроумни речи поради какви причини са ви били шута и други такива неща. — Алеви протегна ръка за довиждане.
— Не позволявай на това място, на тая работа да унищожи човешкото у теб — каза Лиза.
Алеви се замисли за момент, преди да отговори:
— Докато все още съм в състояние да изляза в студената нощ, за да помогна на една преследвана от закона жена, със сигурност съм окей.
— Надявам се.
— Аз също — Алеви затвори вратата.
— Какво е станало във Вашингтон? — попита Лиза Холис, докато отиваха към асансьора. Холис помисли малко, после отговори:
— Приятелите на Сет във Вашингтон организирали нападение на едно момиче — дъщеря на съветски дипломат. Оставили я в района на Американския университет със счупена челюст.
Лиза застина на място.
— Но… Сет не е знаел, нали?
— Мисля, че не. — Ала Холис бе сигурен, че Сет е знаел за това.
Тя отново тръгна.
— В службата на Сет има хора, които се разправят с руснаците по неофициален начин — на междуличностна основа — поясни Холис. — Сами са се нарекли банда „Зъб за зъб“. Една счупена ръка в Москва или Будапеща е сигурна гаранция за нещо подобно във Вашингтон или Лондон.
Лиза поклати глава.
— Тая философия на разплата на всяка цена в действителност е довела до намаляване броя на счупените крайници. Всъщност нещата през последните няколко години доста поулегнаха. Фактът, че Буров е избрал да действа грубо, е доста красноречив… Той показва колко загрижени са ония от КГБ. Това е сигнал за Сет и за мен, че нещата могат много бързо да излязат извън контрол.
— Те не са много остроумни, нали?
— Не, те реагираха прекалено твърдо и привлякоха вниманието на всички.
Качиха се с асансьора на седмия етаж и тръгнаха към кабинета на Лиза.
— Не можем ли да свършим нещо полезно до понеделник? — попита Лиза.
— Не трябва да говорим много извън обезопасените места.
Тя кимна.
— Вярно ли е, че ние самите се подслушваме? За да се види кой нарушава правилника за сигурност и разговаря там, където не му е мястото?
— Навярно е така. Уморих се да шепна на ушите на разни хора, с които не се познавам чак толкова добре.
— Ти не съжаляваш, че си тръгваш, нали?
— Не, но не ми харесват обстоятелствата, при които си тръгвам. А ти?
— Аз съм тъжна. Но се радвам, че това засяга едновременно и двама ни. Можем да се сближим още повече там навън, Сам. — Тя се усмихна. — Генерале.