Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Намерих някакви стари спътникови фотографии — каза Холис. — Но са правени през 1974-а или 1975-а от височина 2400 метра с камери, които нямат разделителните способности на сегашните сателити.
— Какво са казали фотоекспертите за тях? — попита Алеви.
— От въздушното разузнаване са търсели неща, интересуващи ги лично. Направили са извода, че базата, която, както изглежда, е разположена на площ от около триста хектара, няма военностратегическо значение, нито пък е от особена важност в тактическо отношение. Точно тук свършват материалите в папката за „Бородино — север“. С това случаят е бил приключен.
— А ти как смяташ, какво е това място? — попита Алеви.
— Школата за магии на госпожа Иванова — отговори Холис.
— А какво представлява тая школа?
— Ти ще отговориш на тоя въпрос. И ако имаш още снимки, а аз съм сигурен, че имаш, дай да ги видим.
Алеви отново натисна дистанционното устройство, екранът светна и на него се появи забавено спътниково изображение на обработваеми земи.
— Сателитът преминава от североизток на югозапад — каза Алеви. — Снимката е правена в един чудесен летен ден. Онова там е пшеница. Сега ще я увеличим. — Кадърът се увеличи и на екрана в едър план се появи мъж, седнал в червен трактор, пълен със слама. — Ей сега ще се появи и Москва река.
„Снимката като че ли е направена от около шестстотин метра, помисли Холис, въпреки че сателитът може да се е намирал на сто и шейсет хиляди километра над земята.“
— Така… — продължи Алеви. — Виждаш ли началото на боровата гора? А ето и онова, което си видял от земята — изсечена от боровете площ на около петдесет метра в дълбочина. Ако се вгледаш по-силно, ще различиш и концентричните кръгове бодлива тел. Ето там… виж наблюдателната кула. — Алеви натисна бутона за стоп и фокусира изображението още по-близо. — Часовоят в кулата си чеше задника и изобщо не подозира, че този момент ще остане за бъдещите поколения, заснет от силното око на сателита.
— Кога са правени тия снимки? — попита Холис.
— Миналия юни. Добре. А сега — към центъра на базата. Там се виждат доста борови дървета и няма почти нищо друго. Но да спрем ето тук. — Той отново спря картината. — Сега погледни в горния край на екрана. Това изсечено пространство е площадка за хеликоптери. Виждаш ли как е повалена тревата от перките на ротора? Ето тук са и отпечатъците, където са кацали хеликоптерите. Виждаш ли?
— Не.
— Е, и аз не ги виждам. Но така ми обясниха фотоекспертите. Добре. А сега се озоваваме при някаква постройка — дървена колиба, но нищо друго почти не се вижда поради покривалото на вечнозелената гора. Съветските хора обичат да използват боровите си гори като прикритие от нашите сателити. Някой ден цялата им шибана държава ще се скрие под вечнозелени гори. Окей. Това пък е началото на полето при Бородино, онова там е старият път Минск — Москва, а ей там е новата магистрала Минск — Москва. Чудесно постижение на съвременната наука, а? Руснаците сигурно се пукат по шевовете, като си помислят за нашите сателити. — Алеви изключи видеото. — Това е всичко.
Известно време и двамата стояха мълчаливи в сумрака, после Алеви каза:
— Направихме спектрален и инфрачервен анализ на боровата гора. Там долу има топлинни източници, превозни средства, хора, множество малки постройки и няколко по-големи — повечето дървени, — разпръснати из тоя квадратен километър и половина. Населението е между четиристотин и осемстотин души, макар мястото да има възможност да побере и повече. Всъщност навремето броят им сигурно е бил доста по-голям.
— Там има около триста американски военнопленници — каза Холис.
Алеви го стрелна с поглед.
— Откъде знаеш това?
— Французойката ми каза. Знае го от Фишър, а той от своя страна е получил информацията от Додсън.
Алеви кимна.
— Свързахме се с нея в Хелзинки, но тя отказа да говори. — После попита: — Има ли още нещо?
— Това, което ти вече знаеш. Бившето училище на съветските въздушни сили е сега школа за подготовка на кадри за КГБ.