Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Нямаше палта обаче. Изглежда, килерът се използваше за по-дълготрайно съхранение. Върнах се в спалнята. На стената до банята имаше гардероб с плъзгаща се врата. Отворих я. Да, там си държеше дрехите. Четири костюма, свободна закачалка за пети. Пет официални ризи, още пет свободни закачалки. Една риза на гърба му, четири на химическо чистене. Десетина вратовръзки. Едно палто, едно кожено яке, дълго до кръста. Още една свободна закачалка.
Виждах, че е подреден човек, който обича нещата да са по местата си. Добре тогава, оставя пощата, после отива направо в спалнята и си закача палтото в гардероба. После костюма, може би използва банята, връща се в дневната за пощата, включва Си Ен Ен или Си-Спан, може би след това влиза в кухнята да хапне нещо. Чудесно.
Върнах се при килера и извадих електрошоковото устройство. Вече го бях изпробвал по пътя от Вашингтон и работеше както твърдяха производителите, пращайки красива синя електрическа дъга между електродите си при натискането на дискретен спусък отстрани. Застлах с парче найлон пода в килера, извадих другите вещи от куфарчето, съблякох си якето, сгънах го и го поставих при останалите неща върху найлона. Не исках по килима да останат влакна от дрехите ми. Галошите, които бях обул върху обувките си, нямаше да допуснат оставянето на стъпки. После седнах на един от кожените столове и зачаках.
Стаята се освети за кратко, докато слънцето залязваше пред френския прозорец, и после постепенно се смрачи със спускането на нощта. Включих лампата в килера. Нощното виждане нямаше да ми свърши работа в този случай — Кроули щеше да включи лампите на влизане и не исках да се налага да чакам очите ми да се приспособят.
През половин час ставах и обикалях наоколо, за да се раздвижа. Кафето си казваше своето и на три пъти трябваше да уринирам. За целта използвах мивката в банята, като едновременно пусках водата, за да не я оставям да тече и да предупреди Кроули за присъствието на натрапник, ако той влезе в този момент. По същите причини не пусках водата в тоалетната чиния.
В осем часа, точно след поредното бързо отиване до банята, чух превъртане на ключ в ключалката. Безшумно се изправих и се насочих към килера. Оставих вратата леко открехната и изключих лампата, стиснал електрошоковия уред в дясната си ръка.
След секунди чух вратата на апартамента да се отваря. Осветлението се включи. Меки стъпки по килима. Той беше, минаваше покрай мен. Забелязах къдравата пшениченоруса коса, фините черти на лицето, което бях видял на снимките на Докс. Кроули влезе в дневната и хвърли пощата върху стъклената масичка. Усмихнах се. Направо бях екстрасенс.
Той съблече масленозеления шлифер, взе едно списание и пак ме подмина на път за спалнята. Изтече минута, после втора. И трета.
Трябваше му повече време, за да се върне до моята позиция, отколкото очаквах. Тогава ме осени: Седеше на тоалетната и сигурно четеше списание. Бях имал намерение да изчакам, докато се върне в дневната, ала възможността бе прекалено добра, за да я пропусна. Взех второто парче найлон и изолирбанда и се измъкнах от килера.
Влязох в спалнята и застанах точно пред отворената врата на банята. Видях шлифера, костюм, официална риза и вратовръзка на леглото. Оставих найлона и изолирбанда на килима.
Изтече още една минута. Чух го да се изправя. Пусна водата. Държах уреда в дясната си ръка на височината на кръста, с палец върху спусъка. Дишах плитко през устата.
Чух стъпки по плочките, после видях профила му, когато се появи от банята само по бяла тениска и боксерки. Направих крачка напред. Главата му започна да се завърта към мен и тялото му се дръпна назад от изненада и тревога. Опрях устройството в корема му и натиснах спусъка. Зъбите му изтракаха и Кроули се блъсна в касата на вратата.
След четири-пет секунди, достатъчно, за да съм сигурен, че централната му нервна система е парализирана, освободих спусъка и положих жертвата си на пода. Той пъшкаше така, все едно с всичка сила са го ударили в слънчевия сплит. Клепачите му бързо мигаха.
Развих найлона на пода и търкулнах Кроули върху него. Изпънах ръцете му отстрани и го увих в найлона, после го залепих с изолирбанда, първо на кръста, след това на глезените. Той започна да идва на себе си, затова пак го разтърсих с електрошок. Когато въздействието на електричеството повторно започна да отшумява, вече го бях увил като мумия в найлон и изолирбанд. Като се изключат главата и пръстите на краката, беше напълно обездвижен.