Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
– Окей.
– Част от всичко това може да се прочете в доклад на правителствената комисия по строителството, действала в края на деветдесетте. Оттогава не се е случило кой знае какво. Никой изобщо не преговаря със строителните фирми за нелепата им ценова политика. Поръчителите кротко си плащат каквото им поискат и накрая цената се поема от наемателите или данъкоплатците.
– Хенри, тоалетните чинии!
– Малкото, случило се от времето на комисията по строителството насам, е в местен план, главно извън Стокхолм. Има клиенти, уморени от високите цени в строителството. Типичен пример е „Карлскрунахем“, която строи по-евтино от другите просто защото сама си закупува материалите. И освен това там се е намесила и „Свенск Хандел“. Смятат, че цените на строителните материали са абсолютно налудничави, и затова се опитват да облекчат клиентите с по-евтини равностойни продукти. И това е довело до малък сблъсък на Строителния панаир в Елвшьо преди година. „Свенск Хандел“ домъкнала едно типче от Тайланд, което шиткало тоалетни чинии по 500 крони парчето.
– Тъй. И?
– Най-близкият по цена конкурент била шведска фирма на едро, на име „Витавара АД“, която продава готини синьо-жълти тоалетни чинии за 1700 крони парчето. И умните клиенти по общините започнали да се чешат по главата и да се питат защо да хвърлят 1700 кинта, когато могат да получат същия тоалетен стол от Тайланд за 500.
– Може би по-добро качество? – попита Лоти Карим.
– Тц. Равностоен продукт.
– Тайланд – каза Кристер Малм. – Мирише на детски труд и такива неща. Което може да обясни ниската цена.
– Тц – отвърна Хенри Кортез. – В Тайланд детски труд има предимно в текстилната индустрия и сувенирната промишленост. И в педофилската търговия, разбира се. ООН държи под око детския труд и лично съм проверил предприятието. Справили са се. Това е голямо, модерно и достойно за уважение индустриално предприятие в бранша с бяла техника.
– Така… значи ще говорим за страни с ниски надници. Тоест рискуваш да напишеш статия, според която шведската промишленост ще бъде конкурирана от тайландската промишленост. Гониш шведските работници, закриваш тука предприятията и внасяш стоки от Тайланд. Няма да получиш май много точки от профсъюзите.
На лицето на Хенри Кортез се разля широка усмивка. Той се облегна назад и заизглежда неприлично момчешки.
– Тц – каза. – Познайте къде „Витавара АД“ произвежда своите тоалетни чинии по 1700 кинта парчето?
Над редакцията надвисна тишина.
– Виетнам – каза Хенри Кортез.
– Не може да бъде – каза главният редактор Малин Ериксон.
– Йес – каза Хенри. – Произвеждат тоалетни чинии там на ишлеме поне от десет години. Шведските работници са били уволнени още през деветдесетте.
– Мамка му!
– Но ето и най-важното. Ако направо внасяхме от фабриката във Виетнам, цената щеше да е около 390 крони. Познайте как може да се обясни ценовата разлика между Тайланд и Виетнам.
– Само не казвай, че…
Хенри Кортез кимна. Усмивката му стана по-широка от самото лице.
– „Витавара АД“ възлага работата на нещо, наричащо се „Фонг Су Индъстрис“. Те са в списъка на ООН на предприятия, които в резултат на проучване през 2001 година са използвали детска работна сила. Но главната част от работниците са затворници.
Малин Ериксон изведнъж се усмихна.
– Това е добре – каза тя. – Наистина много добре. Когато пораснеш, ще станеш журналист. Кога можеш да подготвиш статията?
– Трябват ми две седмици. Има доста работи в международен план, които трябва да проверя. И после, за историята ще ни трябва bad guy[21], така че ще проверя кои са собствениците на „Витавара АД“.
– Значи ще можем да я включим в юнския брой? – с надежда запита Малин.
– Никакъв проблем.
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР ЯН БУБЛАНСКИ безизразно наблюдаваше Ричард Екстрьом. Срещата продължи четирийсет минути и Бублански изпитваше силно желание да се протегне, да сграбчи екземпляра на „Закони на Кралство Швеция“, лежащ на ръба на бюрото на Екстрьом, и да го стовари върху главата на прокурора. Тихичко се запита какво би се случило, ако го направи. Без съмнение щеше да има заглавия във вечерните вестници и вероятно повдигане на обвинение в побой. Отхвърли мисълта. Задачата на обществения служител бе да не се поддава на такива импулси, независимо от провокативното поведение на отсрещната страна. А най-често призоваваха Ян Бублански тъкмо във връзка с това, че някой се бе поддал на такива импулси.
– Така – каза Екстрьом. – Да разбирам ли, че постигнахме съгласие?
– Не, не сме постигнали съгласие – отвърна Бублански и се изправи. – Но ти си ръководителят на предварителното следствие.