Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Точно. Гунар Бьорк никога не е предлагал подобно нещо. Би било правна лудост. Той е предложил тя да получи лечението, от което фактически се е нуждаела. В копието на Блумквист това се е превърнало в конспирация.

– Може ли да прочета оригинала?

– Моля. Но трябва да си получа доклада на тръгване. И преди да го прочетеш, нека привлека вниманието ти върху приложението с последвалата кореспонденция между Бьорк и Телебориан. Почти цялото е чиста фалшификация. Тук не става дума за странни промени, а за груби фалшификации.

– Фалшификации?

– Мисля, че това е единствената подходяща дума в случая. Оригиналът сочи, че Телебориан е получил задача от съда да извърши съдебнопсихиатрична експертиза на Лисбет Саландер. В това няма нищо чудно. Лисбет Саландер е била дванайсетгодишна и се е опитала да убие баща си с бомба. Забележително би било, ако не се възложеше такава експертиза.

– Вярно.

– Ако по онова време ти си бил прокурор, предполагам, че и ти щеше да разпоредиш социална и психиатрична експертиза.

– Разбира се.

– Телебориан още тогава е бил известен и уважаван детски психиатър, при това работил и в съдебната медицина. Получил задачата и направил съвсем нормално изследване, като дошъл до заключението, че Лисбет Саландер е психично болна… няма какво да се впускам в технически термини.

– Окей.

– Това Телебориан е заявил в известния доклад, който изпратил на Бьорк и който след това бил даден на разположение на съда. Съдът постановил Саландер да се лекува в „Санкт Стефан“.

– Разбирам.

– Във версията на Блумквист изцяло липсва направеният от Телебориан преглед. Вместо това има кореспонденция между Бьорк и Телебориан, според която Бьорк е инструктирал психиатъра да подправи доклада.

– Искаш да кажеш, че докладът е фалшификат?

– Без съмнение.

– Но кой би имал интерес да се направи такъв фалшификат?

Нюстрьом остави доклада и вдигна вежди.

– Сега стигаш до сърцевината на въпроса.

– И отговорът е…?

– Не знаем. Това е въпросът, върху който нашата група за анализи работи много, опитвайки се да намери отговора.

– Възможно ли е Блумквист да си е измислил всичко?

Нюстрьом се разсмя.

– Е, това бе едно от първите ни предположения. Но не вярваме. Смятаме, че фалшифицирането е извършено отдавна, вероятно едновременно с написването на оригиналния доклад.

– Така ли?

– И това води до неприятни изводи. Извършилият фалшификацията е бил много добре запознат със случая. И освен това е имал достъп до същата пишеща машина, която е използвал Гунар Бьорк.

– Искаш да кажеш…

– Не знаем къде е написал Бьорк доклада. Може да е било на пишеща машина у дома, на работното му място или някъде другаде. Можем да си представим следната алтернатива: или извършилият фалшификацията е бил вътрешен човек в психиатрията или в съдебна медицина и по някаква причина е искал да компрометира Телебориан, или фалшификацията е направена със съвсем други цели в Полицията за сигурност.

– Защо?

– Това се случва пре 91-ва. В РПС/Сек може да е имало руски агент, надушил следите на Залаченко. Тази възможност означава, че в момента преглеждаме голям брой лични досиета.