Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Още с установяването на римския гарнизон в града се разбра, че двамата легати на Луций Цезар са неспособни да се справят със задълженията си; нещо повече, при новината за приближаването на самнитите и Сципион Азиаген, и Луций Ацилий се преоблякоха като роби и избягаха. Подобна проява на дезертьорство обаче трудно щеше да изплаши жителите на Езерния. Градът се пазеше от мощни крепостни стени, а провизии имаше предостатъчно. Трябваше само да се затворят градските порти и петте кохорти да заемат местата си по стените и никой нямаше да се сети, че двамата началници вече ги няма. Мутил веднага си даде сметка, че се очертава продължителна обсада, затова остави Езерния в обръча на два от легионите си, а сам потегли с останалите четири към река Волтурн, разделяща Кампания на две.
Когато се разбра, че самнитите настъпват, Луций Цезар се премести от Капуа в Нола, където го чакаше Луций Постумий със своите пет кохорти. Благодарение на услугите на легата в града бяха забравили всякакви помисли за бунт.
— Докато не стане ясно какви са плановете на Мутил, според мен ще е най-добре да увеличим гарнизона в Нола с всичко, с което разполагаме — обясни той действията си на Сула малко преди да напусне Капуа. — Ти ще останеш тук и ще продължиш с подготовката на доброволците. По сила врагът ни превъзхожда неколкократно. Щом решиш, че някой легион е готов за бой, веднага го прати под командването на Марцел във Венафрум.
— Вече е сторено — зарадва го Сула. — Кампания открай време е била любимо място за ветераните, които след напускането на армията най-често се заселват из областта. Сега обаче никой не може да ги задържи по домовете им и легионите се попълват със светкавична скорост. Трябват ни само един шлем, една ризница, един щит и един меч и вече разполагаме с напълно боеспособен легионер. Необходимо е само да ги екипирам и да определя най-добрите от тях, за да обучават младите. Останалите заминават веднага за градовете, където си оставил гарнизони. Вчера например Публий Крас и двамата му големи синове заминаха за Лукания начело на цял легион ветерани.
— Би трябвало да ме държиш в течение на подобни факти! — изгледа го подозрително Луций Цезар.
— Не, Луций Юлий, не виждам защо да те занимавам — отвърна му Сула със забележителното си хладнокръвие. — Дошъл съм тук, за да изпълнявам плановете ти. Ти само ми нареждаш кой къде трябва да отиде, всичко останало е моя работа. Нито ти имаше нужда да ме разпитваш, нито аз се чувствам длъжен да ти докладвам за всичко свършено.
— Щом толкова знаеш, кого пратих в Беневентум? — попита Луций Цезар, за да прикрие неловкото си положение; започваше да усеща, че слабостите му все повече проличават; да бъдеш римски пълководец, се оказваше по-тежка задача, отколкото бе предполагал в началото.
Същото не можеше да се каже за Сула, който обожаваше да командва войската. Важно бе само да не даде израз на задоволството, което го обхващаше. Рано или късно Луций Цезар щеше да се убеди, че нещата не са по силите му и щеше да остави командването на висшия си легат. Но още не бе дошло времето открито да противоречи на началника си. Преместването на армията в Нола беше напълно безполезно, легионите нямаше да се задържат дълго там. Затова не беше никаква изненада, когато при вестта за обсадата на Езерния Луций Цезар първо реши да се прибере в Капуа, а едва след това — да се притече на помощ на обкръжения град. С всеки ден ставаше все по-ясно, че цяла Централна Кампания — особено земите по течението на Волтурн и районите с преобладаващо самнитско население — се е вдигнала на открито въстание срещу римската власт. Самнитските легиони сякаш бяха едновременно навсякъде, а се носеше слухът как самият Мутил бил потеглил на поход срещу Беневентум.
Северна Кампания поне запазваше спокойствие — там населението беше повече римско и латинско и нямаше да се отметне от Рим; затова Луций Цезар реши да тръгне с двата легиона ветерани през Теанум Сидицинум и Интерамна с мисълта, че ще се доближи до Езерния през приятелска територия и няма да му се наложи да влиза в нежелани сражения. Това, което не знаеше обаче, бе, че марсът Публий Ветий Скатон е отдръпнал войската си от обсадата на Фирмум Пиценум и по десния бряг на Фуцинското езеро на свой ред се е запътил към Езерния. Двата му легиона заслизаха надолу по течението на Лирис, заобиколиха град Сора и някъде между Атина и Казинум се засякоха с тези на Луций Цезар.