Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Андрю се беше облегнал на бара близо до изхода.
— Наистина се върнахте! — извика той и лицето му светна от задоволство.
— Нали обещах — хладно го изгледа тя, после побърза да окачи на лицето си любезна усмивка. — Та докъде бяхме стигнали?
— Помолих ви да вечеряме заедно, но вие казахте, че вече сте ангажирана…
— Ангажиментът ми току-що отпадна — обяви тя. — Но няма да говорим за случая Д’Арси, нали?
— Обещавам — широко се усмихна той. — Къде бихте желали да отидем?
— Всъщност изобщо не съм гладна — излъга тя. — Хапнах доста от ордьоврите, които поднасят тук… — Не искаше да признае на този красив мъж, че е разстроена и й се повдига дори само при мисълта за храна. — Бих предпочела да се раздвижа физически…
— Това ми е специалността! — ухили се широко Андрю.
— Какво намеквате? — сви вежди тя. — Нима искате да се възползвате от мен?
— Напротив — отвърна той. — Надявах се вие да пожелаете да се възползвате от мен!
Беше ред на Кейт да се разсмее.
— Имах предвид съвсем друго — рече тя. — Партия тенис или малко бягане по плажа…
— Не предполагах, че обичате джогинг — изненадано я погледна той.
— Обичам го, при това много. Помага ми да си запазя ума… — Ръката й махна към официалната рокля. — По шорти се чувствам далеч по-удобно, отколкото в тези дрехи…
— Тогава да тръгваме — остави чашата си той. — Аз самият тренирам няколко пъти седмично и държа екипа си в колата. Къде искате да потичаме?
— На брега край дома ми. Живея в Санта Моника.
След което веднага прехапа устни. Но какво правя, господи, запита се тя. Почти не познаваше този човек, който на всичкото отгоре открито я сваляше…
— Хей! — изгледа я внимателно той, очевидно прочел мислите й. — Какво по-невинно от малко джогинг?
— Правилно — усмихна се тя. — Да вървим.
Той я хвана за ръка и я поведе към ескалаторите. След миг бяха навън. Кейт откри колата си съвсем наблизо.
— Ще карам след вас — подвикна Андрю и се насочи към дъното на паркинга.
Не след дълго пристигнаха пред къщата на Кейт в Санта Моника. Андрю паркира ловко до нея, после изскочи и изтича да й отвори вратата. Тя влезе във вестибюла и щракна осветлението, после се насочи към терасата и дръпна плъзгащата се врата.
— Прекрасно е! — пристъпи след нея Андрю и подсвирна от възхищение.
Тя махна с ръка към вградения шкаф в коридора.
— Там има чисти хавлии, вземете каквото ви трябва…
Влезе в банята и няколко минути по-късно се появи отново, облечена в широк анцуг от тънка памучна материя. Андрю я чакаше по жълта фланелка и къси черни гащета. Мускулестите му крака бяха обсипани с къси руси косъмчета. Излязоха навън и се насочиха към мократа ивица пясък — единствената следа от скорошния прилив.
С изненада научи, че в семейството на Андрю са израснали осем деца.
— Едно типично многолюдно семейство на добри католици — усмихна се той след краткия разказ за детството си, прекарано в долината Сан Фернандо. Майка му била домакиня, заета изцяло с отглеждането и възпитанието на децата, баща му работел в завода на „Дженерал Мотърс“, разположен в околностите на Ван Найс. Андрю бил първото дете от семейството, успяло да завърши колеж. Кейт изведнъж го почувства по-близък, вероятно защото престана да мисли за него като за нехранимайко от богато семейство…
— Моят баща умря, когато бях на осем години — кой знае защо каза тя.
— Съжалявам — хвърли й състрадателен поглед той.
— Това е доста силен удар за едно дете — сви рамене тя. — Мама се омъжи за втори път, когато бях на десет… Така и не успях да обикна втория си баща. След това се родиха двамата ми братя, но и с тях не станах близка… Контактувах единствено с мама… Аз също бях първото дете от семейството, завършило колеж… Но бях принудена да напусна дома, тъй като вторият ми баща не одобряваше това…
— А майка ви?
— Тя беше на моя страна, но не смееше да му се противопоставя… — По лицето на Кейт пробяга гримаса. — А когато се записах в юридическия факултет, и двамата ме обявиха за луда!
Той се засмя:
— Но сега положително се гордеят с вас, нали? Зная, че е така, нашите ще се пукнат да се хвалят с мен…
Тя замълча, очите й се сведоха към пясъка. Измина няколко крачки, после кимна с глава: