Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Ще се справя, рече си тя. Ще успея да издигна висока стена между работата и удоволствието. Имам право на това! Желае ме един красив и представителен мъж, който тръгна с мен, въпреки че можеше да получи компанията на практически всяка жена от онова парти…
Подсуши се, среса косата си и облече копринена нощница. Върна се в спалнята и угаси осветлението, тъй като навън имаше пълнолуние и сребърните лъчи хвърляха достатъчно светлина в тихата стая.
Разнесе се тихо почукване, после на прага се изправи Андрю и сърцето й ускори ритъма си. Беше гол, само с една кърпа около слабините. Тялото му наистина беше безупречно.
Пристъпи към леглото, отпусна се до нея и я прегърна. Сякаш това беше най-естественото нещо на света. После се отдръпна и в очите му светна желание.
— Толкова си хубава!
Тялото й неволно потръпна, пръстите й погалиха ръката му. Напрежението все още я сковаваше.
— Потичахме добре — рече.
Той се наведе и я целуна, прегръдката му стана още по-здрава.
— Така е по-добре — промърмори. После вдигна глава, усетил как тялото й се сковава. — Какво не е наред?
— Нищо — колебливо отвърна тя. — Просто съм нервна…
— Не се страхувай от мен — прошепна той и целуна косите й. После й помогна да се изправи и я отведе до прозореца. — Виж каква луна. — Застана зад нея и устните му нежно докоснаха тила й.
Тялото й отново потръпна. Искаше да изключи разума си, да се остави на вълните на удоволствието. Толкова е хубаво! Имам нужда от нежност, от гальовно докосване…
— Кейт, не излизаш от мислите ми — прошепна той. — Сякаш си ме омагьосала…
— Сигурно съм бърчила нос повече, отколкото трябва — усмихна се тя. Беше доволна да усеща миризмата на здравото му тяло, да се отпуска в силните му ръце. Но най-много я радваше тактичността, която прояви…
— Обещавам да спра, когато кажеш, но искам да те любя до полуда! — прошепна той.
Тя се извърна с лице към него, очите й пробягаха по красивото му лице.
— Това ми харесва…
Устните им се сляха в пламенна целувка, тя потръпна и осъзна, че се връщат към леглото.
Андрю се отпусна до нея, пръстите му започнаха да се плъзгат по контурите на лицето и гърдите й с влудяваща нежност. Очите й се насълзиха, тялото й отново потръпна.
— Аз не…
— Тихо! — сложи пръст на устните й той. — Никакви думи, никакви обяснения! Сега сме само двамата, аз и ти… — Устните му докоснаха гърлото й, после ръцете му се плъзнаха под голия й гръб.
Тя се изви като дъга, гърдите й се притиснаха в него.
— Толкова си хубава! — Бузата му докосна гърдите й и устните им отново се сляха.
Езикът й се плъзна в устата му, той простена, ударите на сърцето му се сляха с нейните. Тишината ги обграждаше отвсякъде, тя усещаше как възбудата й взема връх и всичко се разтопява в нея. Останаха единствено ръцете му, устните му, стегнатото му тяло… Докосвай ме, обичай ме, накарай ме да забравя, безгласно проплака тя и зарови пръсти в русата му коса, станала бяла под лунните лъчи.
Усети натиска на гладките му мускули, в слабините й нещо помръдна. Ръката й се плъзна надолу и обхвана възбудата му през тънката материя на кърпата. Чувството за нереалност се усили, като насън… Езикът му пробяга по зърното на гърдата й и то щръкна от възбуда. Устата му го покри, зъбите леко захапаха. Тялото й се разтърси.
Той отметна полите на копринената нощница и се притисна в голата, гладка като алабастър кожа. Ръката му се плъзна надолу, към влажната й пламнала женственост, която трепетно го очакваше. За миг замръзнаха неподвижно, сякаш увиснали във въздуха. Езикът му пробяга по ребрата й, дланта й усети могъщите пулсации на члена му, скрит под тънката материя на презерватива. Устата му се насочи надолу, към слабините й, от нейната излетя възбудено стенание, ноктите й потънаха в раменете му.
Той взе в длан ръцете й и ги вдигна високо над главата. Другата му ръка се плъзна под таза й и рязко го вдигна нагоре. В следващия миг потъна дълбоко в нея, телата им се сляха.
— Толкова много те искам! — прошепна задавено той, докато тялото му работеше като машина, на бавни и дълбоки тласъци. Бедрата й неволно се повдигнаха, следвайки ритъма на таза му, миг по-късно вече се сключиха около кръста му.