Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Не искам Лорин за старши съдружник — поклати глава Арнолд и дръпна ципа на панталона си.
— Защо?
— Много е повърхностна.
— Но бизнесът на баща й означава приход от няколко милиона долара — присви очи Диксън. — Толкова ли е некадърна?
— Не, но не се напряга особено.
— Ти искаш ли да се обединим с „Ливингстън & Кентър“? — притисна го Диксън.
— Да.
— За тази цел аз трябва да стана президент. — Ръката на Диксън легна върху рамото на Миндъл. — А след това ще се постарая да ти върна услугата…
— От години чакам да бъда назначен за директор по юридическите въпроси — промърмори Миндъл. — Но Чарлс предпочита Лестър и има подкрепата на Франклин…
— Считай, че мястото е твое — усмихна се самоуверено Диксън. — Но сега трябва да започнем преговори с Емъри и Орнстейн. Бизнесът на Майлс ще бъде морковът, с който ще ги привлечем на своя страна… Осигуря ли си тяхната подкрепа, вероятно ще бъда избран за президент още на първия тур… — Устните му се разтегнаха в победоносна усмивка.
Арнолд Миндъл я забеляза, на лицето му се изписа предпазливост.
— Нека си помисля малко — промърмори той.
Диксън с мъка прикри обзелото го раздразнение.
— Дано наистина да е малко! — изръмжа той. — Защото ни чака много работа!
19
Кейт се озърташе сред хората, събрали се в зала „Уестсайд“ на хотел „Сенчъри плаца“. Обикновено очакваше с интерес политическите събрания, но този път не беше така. Просто не можеше да се отърве от мисълта, че Чарлс заминава за Ню Йорк в компанията на Ан.
Спря един от преминаващите келнери и взе от подноса му чаша вино, третата поред за вечерта. Май искам да се напия, помисли си мрачно тя. Но алкохолът предизвикваше вцепенение, което й беше приятно. Освен това облекчаваше болката в наранената й душа, помагаше й да запази леката усмивка на лицето си.
Усети нечий поглед и вдигна глава. Срещна очите на Андрю Стюарт, който я гледаше втренчено. В следващия миг той вече си пробиваше път към нея, тя отново отбеляза приятното му лице и стройното тяло, облечено в безупречен костюм. Ходи като спортист, помисли си тя. И без съмнение е такъв. За това свидетелстваха широките му рамене и тесният таз.
Отпи глътка вино и установи, че сърцето й ускорява ритъма си. Отдавна не беше изпадала в положението да харесва друг мъж, освен Чарлс. Но защо пък трябва да е точно този? Ако искам да забравя предателството на Чарлс, в тази зала има десетки други интересни мъже. Нямам желание да навлизам в запазения периметър на Лорин…
— Извинете — прекъсна мислите й Андрю, хвана лакътя й и ловко започна да маневрира сред навалицата. Когато се отдалечиха достатъчно, той се наведе над нея и прошепна: — Най-сетне ви открих…
— И какво от това? — вдигна глава Кейт. С лека изненада установи, че я облива приятна топлина, вероятно предизвикана от докосването му.
Дългите му пръсти хванаха рамото на минаващия край тях сервитьор и свалиха две чаши вино от подноса.
— Това е за вас — подаде й едната той.
— Вече си имам — показа му чашата в ръката си Кейт.
— Добре де, изпийте я и вземете тази — усмихна се той.
— Струва ми се, че вече пих достатъчно. Чувствам се леко замаяна…
— Това е добра новина.
— Означава ли това, че искате да ме напиете, господин Стюарт?
— Ако виното ще ви направи по-благосклонна към поканата ми за вечеря, настоявам да опразните тази чаша. — Сините му очи блеснаха. — И ви моля да не ме наричате „господин Стюарт“, тъй като това ме възбужда…
— Ще се опитам да не забравя — усмихна се Кейт.
— Може би действам прекалено директно?
— Добър въпрос. Но от известен адвокат като вас едва ли може да се очаква друг начин на поведение…
— Моля ви, кажете, че ще вечеряте с мен! — настоя той.
— Мислех, че се виждате с една от моите приятелки…
— Ако говорите за Лорин, отговорът е да, но нищо сериозно.
— Аз пък останах с обратното впечатление — погледна го внимателно тя.
— Излизахме няколко пъти и толкоз. Нищо сериозно.
Дали и Лорин мисли така, запита се Кейт. Още във факултета тя сменяше партньорите си със завидна лекота, просто защото никой мъж не успяваше да я заинтригува. Но дали това правило важи и за този разкошен мъж? Тръсна глава и каза:
— Може би друг път… Тази вечер вече имам ангажимент. — Хвърли поглед към часовника си и добави: — Ще ме извините, нали?