Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Усмивката на Диксън я увери, че е на прав път.
— Нали точно за това настоявам? — развълнувано преглътна той. — Ние трябва да разширим дейността си извън границите на страната, трябва да търсим и привличаме клиенти с международен бизнес, точно като баща ти. Но единствен начин за това е обединението ни с някоя солидна фирма, която вече има своето място в този бизнес…
— Съгласна съм — кимна Лорин. — За съжаление обаче Франклин е против подобно начинание, Чарлс също.
— И двамата живеят в миналото! — тръсна глава Диксън. — Мисля, че трябва да се срещна с баща ти и да поговорим по този въпрос.
— Няма да се наложи — усмихна се Лорин. — Имам всички пълномощия от него, неофициално, разбира се… Точно затова те поканих на този обяд. Искам да знаеш, че от този момент нататък аз съм тази, която ще решава към кого да се насочи бизнесът на баща ми!
В очите на Диксън се появи ново уважение и Лорин мислено се потупа по гърба. Вече беше сигурна, че е открила пътя към сърцето на този човек.
— Ако имам обещанието на баща ти за разпореждане с международния му бизнес, аз ще бъда в далеч по-силна позиция — развълнувано промълви Диксън. — Това ще прекрати колебанията на част от старшите партньори, които все още клонят към Чарлс, ще придаде допълнителна тежест на желаното обединение…
— Ние трябва да направим така, че да се разчуе мнението на клиенти като баща ми в подкрепа на обединението — подхвърли Лорин.
— Абсолютно си права! — развълнувано преглътна Диксън и механично приглади косата си. — Лорин, никога няма да забравя помощта ти!
Тя сведе поглед към маникюра си, помълча малко, после зеленикавите й очи се заковаха в лицето му.
— Ти също би могъл да ми направиш една услуга… — Замълча, сбърчи носле и въздъхна. — После ще поговорим, сега дай да поръчаме…
Докато келнерът сервираше предястията, тя добре виждаше, че Диксън ще се пръсне от любопитство.
— Казвай! — нетърпеливо я погледна той, едва изчакал човекът да се отдалечи. — Готов съм да направя всичко за теб!
— Много мило от твоя страна — сладко се усмихна Лорин. — Напоследък не са много мъжете, които проявяват готовност да помогнат на бедно момиченце като мен… Знаеш ли, Диксън… Чарлс заплашва не само твоето бъдеще…
— Какво ти е сторил? — присви очи Диксън.
— Нищо директно — въздъхна тя. — Но предполагам, че си наясно къде са предпочитанията при бъдещия избор на старши съдружник, нали? — Забеляза промяната в очите му и въздъхна от облекчение. Не се налагаше да бъде прекалено директна. — Зная, че ти подкрепяш кандидатурата на Оуън, но аз съм тази, която ще предизвика истински златен дъжд над главите ни…
— Права си — кимна той. — В това отношение си права…
Лорин се почувства така, както бегачът преди последното препятствие.
— За съжаление Арнолд не ме обича — подхвърли игриво тя.
— Защо мислиш така?
— Казва, че не е особено доволен от моята работа. И греши. Мога да ти покажа програмата си за последните няколко седмици. Веднага ще видиш, че съм провела далеч повече срещи от задължителния минимум. — Веждите й леко се свъсиха. — Очевидно Арнолд има предубеждение по отношение на мен…
— Не съм сигурен, че следвам мисълта ти…
— Добре — въздъхна Лорин. — Арнолд ме мрази, защото постъпих във фирмата с протекциите на татко. Това е главната причина да не признава деловите ми качества. Ще ти дам един конкретен пример… Знаеш ли, че аз въведох новите начини за отчитане на брокерите?
— Не.
— Ето, виждаш ли? — Гласът й премина в поверителен шепот. — Умният човек работи както трябва и не е задължително да вдига шум около себе си… Ти как мислиш?
— Същото — кимна той, попипа брадичката си и добави: — Ще поговоря с Арнолд, ние с него сме добри приятели… Сигурен съм, че ще го накарам да си промени отношението.
— Ще ти бъда наистина задължена — усмихна се Лорин. — Татко също…
— Остави тая работа на мен — погледна я самоуверено Диксън. — Няма причини ние двамата да не получим това, което искаме.
— Благодаря, Диксън. Наистина си страхотен!
Диксън не можеше да повярва на късмета си. Дискретното предложение на Лорин сякаш беше отговор на най-съкровените му молитви. Завърнал се в „Манинг & Андерсън“, той веднага се насочи към кабинета на Арнолд Миндъл. Нямаше го там, засече го в тоалетната. Предаде му накратко съдържанието на разговора си с Лорин и очаквателно го изгледа.