Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Естествено ние не казахме всичко това пред него, но на всеки от нас му беше ясно какви мисли се въртят в главата на другия.
— Ще изровя тази измет изпод земята — заяви Лома, а ние кимнахме едновременно, защото този човек наистина трябваше спешно да бъде изровен.
Пътувахме до вкъщи около половин час. За това време мислите ми се подредиха и започнаха да се появяват някакви догадки. Затова изобщо не се изненадах от нещата, които се случиха по-нататък.
А се случи следното. Ние седнахме в хола и все още продължавахме леко да се тресем. Лома донесе питиета и опразни една водна чаша водка. Излочи я така, както се пие вода, и от тази гледка на нас ни се схванаха челюстите. Мъжът ми се приближи до мен с вид на побъркан и се вкопчи в рамото ми. У него се долавяше настойчива потребност да стиска някоя част от тялото ми в ръцете си. Вероятно така се чувстваше по-спокойно. Страхът ми окончателно премина и останаха само злобата и ядът, насочени срещу един конкретен човек — дори не заради това, че преди минути можеха да ме убият по негово желание, а заради това, че аз бях такава глупачка и му повярвах. Човек се учи от грешките си и това беше един добър урок.
— Хайде да помислим кой би могъл да направи това? — внесе предложение Лома. Той направо преливаше от жажда за действие.
— Саид — каза тихо Костя и погледна спокойно и твърдо Лома в очите.
— Саид — повтори като ехо Таня, а аз кимнах:
— Саид…
Ние замряхме в очакване да видим каква ще е реакцията на Лома и обмисляхме как по-меко да му обясним защо сме решили така, без да нанесем удар по гордостта му. Противно на очакванията ни, Лома не се хвърли да защитава приятеля си. Той извика охраната и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — скокнах аз. Лома се подсмихна, а ние се поразихме от това как всъщност сме могли да командваме тази кобра досега.
Казано накратко, настръхнахме, а Лома рече със същата си ужасяваща усмивка:
— Ще си поговоря с приятелчето си.
— Гена — разбързах се аз, — той ще отрече всичко, нужни са доказателства…
— Той всичко ще ми каже — увери ме мъжлето ми и излезе, а ние зачакахме и започнахме да премисляме какво би могло да излезе от тази среща.
Лома се върна късно. С Таня дремехме във фотьойлите и дори Костя, смазан от напрежението през деня, бе полегнал и затворил очи. Лома отиде мълчаливо в банята и дълго си ми ръцете. Аз стоях до него и го гледах — няма защо да крия — със страх. В един момент той вдигна глава и ми се усмихна. Подадох му кърпата, той избърса ръцете си и ме прегърна.
— Какво стана? — попитах плахо, като за всеки случай се притиснах силно в мъжа си.
— Саид е — отвърна той някак равнодушно.
— Призна ли си?
— Има си хас… Дрънкаше като празна тенекия. Не съм предполагал, че това мое приятелче ще се окаже чак толкова кекаво…
— Обясни ли ти защо го е направил? — попитах аз и облизах устни.
— Че как иначе… Искал да ме спаси. Жените ни започнали да командват положението, а пък аз съм бил нещо като момче за всичко.
— Той е глупак — въздъхнах.
— Точно така. Бих могъл да му простя много неща, но не и теб.
Изминаха няколко месеца. С Таня полека-лека се оттеглихме от бизнеса, тъй като мъдро преценихме, че сега вече мъжете могат да се справят много добре и без нас. Естествено, не биваше да ги изпускаме от очи, но трябваше да го правим ненатрапчиво. През това време не се случи нищо, което да си заслужава вниманието, с изключение на това, че аз се канех да стана майка. Мъжлето ми напълно откачи, търчеше из къщата, разместваше мебелите, побъркваше ме с дрънканиците си и изобщо здравата ми действаше на нервите.
В този момент той не си беше вкъщи, аз се наслаждавах на краткия си отдих и затова не се зарадвах на Таня. Тя се появи както винаги не навреме и бодро се поинтересува: