Пророчеството Венеция

Адвокатът на Марио – Анчелоти, не им спестява нищо. Не спира да натяква на Вито и Валентина, докато майорът не се принуждава да се извини на Марио и да изведе основната част от екипа си от имението. Остават само Валентина и хората ѝ. Тя разговаря с Франко Дзандзото, началника на охраната, и разговорът не е от най-приятните. Точно това е целта на Франко.

Той мрази ченгетата. Мрази ги, откакто се помни. Още от дете те са неговият заклет враг и сега не е по-различно. Дзандзото демонстративно оглежда лейтенант Мораси. Тя вижда как погледът му обхожда цялото ѝ тяло – от тънките глезени до деликатния врат, сякаш е последният сладолед, който се продава в пустинята.

Валентина се опитва да не обръща внимание на погледите му, докато вървят по дългия коридор. Има по-важни неща, за които да мисли.

Стигат до края на коридора. До огромна двойна дъбова врата.

– Отключете, ако обичате.

Дзандзото се усмихва лъчезарно:

– С удоволствие.

Взема един от тежката връзка ключове и отваря голям катинар в горната част на двойната порта. Дръпва няколко железни резета и завърта друг ключ в месинговата ключалка.

Размерите на хангара впечатляват Валентина. Огромен е.

– Чакайте! – спира го тя. – Първо фотографът.

Стройна жена, по-дребна от Валентина, с къса черна коса и дръзки кафяви очи, отваря метален куфар и изважда апарат „Никон“. Дзандзото се отърква във Валентина и прошепва:

– Теб искам да снимам. Ще ти направя незабравими снимки.

Тя не скрива отвращението си:

– Сигурна съм. – Присъствието му я прави нетърпелива. – Хайде, Марта. Трябваше вече да си го подготвила!

Фотографката я поглежда смутено.

Началникът на охраната отново се допира до Валентина:

– Хайде след като свършиш тук, да те заведа вкъщи. Ти ще ми позираш, после аз на теб.

Тя се извръща, за да не усеща миришещия му на чесън дъх.

– А какво ще кажеш да млъкнеш и да ме оставиш да си върша работата, за да не те арестувам за възпрепятстване.

Той се намръщва, но се отдръпва. Кучка. Фригидна полицейска кучка. Валентина отива при мониторите. Изключени са.

– Какво е това? Какво става тук?

Дзандзото свива рамене.

Тя поглежда под масата и включва щепселите в контактите. На екраните се появява образ.

– Снимай и тези, Мария. Обща снимка на всичките, после по една от всеки монитор.

Валентина продължава огледа. Пита се за какво е необходим охранителен център с камери в хангар за лодки. Да, логично е да има камера, следяща вътрешността на хангара. Но защо трябва да има контролен център вътре? Обикаля помещението. Има множество намотани въжета, туби с гориво и сгъваеми метални кутии за инструменти. На едната стена е закачена специална дъска, на която висят различни размери гаечни ключове. Отдолу има работна маса, а върху нея – сърцето ѝ прескача – моторна резачка. Валентина си спомня разчленените тела от лагуната. Оглежда се за някой от криминалистите.