Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Мосю! — Иранският доктор правеше знаци на Льогран.
Той тръгна към помпения агрегат, който съединяваше резервоарите с лодката. Докторът беше коленичил до двама ранени, проснати върху парче брезент. Бяха в безсъзнание. Единият беше останал без коса и лицето му беше тежко обгорено, другият, опръскан с нефт при експлозията, бе получил изгаряне първа степен по гърдите и корема.
— Mon Dieu — промърмори Льогран и се прекръсти. Под грозно овъглената кожа едва разпозна един от иранските надзиратели. Един друг мъж, френски инженер, се влачеше на колене и охкаше, ръцете и китките му бяха обгорени. Стенанията му се редуваха с поток ругатни.
— Ще те откараме в болница колкото може по-скоро, Пол.
— По-напред хвани тези мръсници и ги изгори! — изръмжа инженерът и отново потъна в болката си.
— Разбира се — каза Льогран безпомощно, после се обърна към доктора: — Направете каквото можете, ще извикам КАЗЕВАК. — Забърза по брега към радиостанцията, настанена в една от бараките, очите му привикваха с тъмнината. Внезапно забеляза двама мъже в другия край на малката писта. Тичаха към малкото възвишение. Зад него имаше залив с малък пристан, който се използваше за лодки. „Обзалагам се, че тия кучи синове ги чака някаква лодка там“ — помисли си той. После, побеснял от ярост, изкрещя след тях: — Копелетааа!
Когато избухна първата експлозия, дьо Плеси хукна по мостика към радиостанцията, свързваща кораба с брега.
— Разбрахте ли откъде идва огънят? — обърна се той към подуправителя на базата на френски. Зад него се скупчиха Скрагър, Касиги и капитанът, уплашени и нервни. Лампите на мостика едва мъждееха, но пълната луна даваше достатъчна светлина.
— Не, мосю. След експлозията нападателите изчезнаха.
— Какви са повредите в помпената система?
— Не знам, чакам… а, момент, моля, идва мосю Льогран. — Има трима обгорени — докладва Льогран на френски. — Двама от иранците са в много тежко състояние, третият е Пол Бюло — има изгаряния по ръцете и китките. Извикайте веднага КАЗЕВАК. Видях двама да тичат към залива — вероятно саботьорите. Сигурно имат лодка там. Събирам всички, за да разберем кой липсва.
— Добре. А какви са повредите?
— Не са големи. Ако имаме късмет, ще ги оправим до седмица — междувременно сигурно ще пристигне следващият танкер.
— Ще дойда на брега колкото е възможно по-скоро. Чакайте за момент! — Дьо Плеси се обърна към останалите и им обясни какво му е казал Льогран.
— Аз ще поема евакуацията, няма нужда да викате никого — заяви Скрагър.
Касиги се намеси:
— Докарайте ранените на борда — имаме хирургично отделение и лекар. Много е добър, особено при изгаряния.
— Чудесно! — Скрагър хукна към въртолета. Дьо Плеси грабна микрофона.
— Ще се справим без външна помощ. Сложете пострадалите хора на носилки. Капитан Скрагър ще ги докара на борда на танкера веднага. Тук има лекар.
Млад японски морски офицер се приближи и съобщи нещо на капитана, който поклати глава и отговори рязко, после обясни на дьо Плеси на английски:
— Тримата иранци, останали на борда, когато моторницата тръгна, искат веднага да бъдат откарани на брега. Казах им, че трябва да почакат. — После извика към машинното отделение да се подготвят за посрещането на ранените.
Касиги гледаше острова и резервоарите. Този нефт му беше дяволски нужен и островът трябваше да е безопасен. Но не можеше да направи нищо.
— Връщам се на брега — викна дьо Плеси и забърза към хеликоптера.
Скрагър беше вече на 206, отваряше задните врати.
— Какво правиш, Скраг? — попита го дьо Плеси.
— Мога да закрепя носилките на задните седалки. Ще стане по-бързо, отколкото да търсим специална платформа.
— Идвам с теб.
— Скачай вътре! — Двамата чуха шум и се обърнаха. Тримата иранци бяха притичали до хеликоптера и блъскаха по корпуса. Очевидно искаха да стигнат до брега с него.
Скрагър вече се бе настанил на пилотската седалка и пръстите му танцуваха по копчетата.
— Няма да стане. Трябва да откараме ранените, а тези могат да почакат. Сядай, приятелю — посочи той дясната седалка, после махна на иранците да се отдръпнат и извика: — Nah, ajaleh da ram — Не, бързам! — Беше един от малкото изрази на фарси, които знаеше. Двама от иранците се отдръпнаха покорно. Третият, Саид, се промъкна на задната седалка и започна да си закопчава колана. Скрагър му кимна към вратата да слиза. Мъжът не му обърна внимание и заговори бързо, усмихваше се насила и сочеше към брега.