Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Скрагър нетърпеливо му направи знак да слезе и натисна копчето за запуск на двигателя. Двигателят веднага изрева. Мъжът отново отказа и ядосано посочи към брега; гласът му потъваше в адския шум. За момент Скрагър си помисли: „Окей, защо пък да не го взема?“, после забеляза страха, изписан по лицето на мъжа, просмукания от пот комбинезон и в душата му се пробуди подозрение.
— Вън! — изкрещя той и се вгледа в иранеца по-внимателно.
Саид не му обръщаше внимание. Витлото над тях бавно се въртеше и набираше скорост.
— Нека да остане! — надвика го дьо Плеси. — По-добре да побързаме.
Внезапно Скрагър заряза двигателите, скочи, разкопча колана на Саид и с учудваща сила за толкова дребен мъж го сграбчи и го изхвърли от хеликоптера. Преди някой да разбере какво става, Саид пльосна на палубата почти в безсъзнание. Скраг събра ръцете си пред устата и извика към мостика:
— Хей, вие там долу! Касиги! Този тип твърде много бърза да стигне до брега — не беше ли преди малко под палубата? — И без да чака отговор, скочи обратно в пилотската кабина и натисна копчето.
Дьо Плеси го наблюдаваше мълчаливо.
— Какво съмнително видя у този човек?
Скрагър повдигна рамене. Преди двигателите да наберат пълна мощност, моряците бяха хванали Саид и другите двама и ги мъкнеха към мостика.
206 се понесе като стрела към брега. Двамата ранени бяха вече на носилките. Нагласиха ги бързо на задната седалка. Скрагър помогна на ранения французин да се качи на предната седалка — ръцете и китките на Бюло бяха бинтовани. Запушил носа си, за да не вдишва смрадта, Скрагър вдигна хеликоптера и отлетя обратно, приземявайки се като перушинка. Лекарят и медицинският персонал вече чакаха с готова кръвна плазма и морфин за подкожно инжектиране.
След секунди Скрагър отново се насочи към брега. След малко и последната носилка беше натоварена и той отлетя, за да кацне пак така внимателно. Докторът както миналия път чакаше с готова спринцовка и се спусна към носилката под въртящите се перки. Но този път не я използува, а сви рамене:
— Съжалявам! Този човек е вече мъртъв. — После с наведена глава забърза към операционната. Санитарите отнесоха тялото.
Скрагър завърши всички процедури, заключи машината, отиде до парапета и повърна в морето. Откакто преди години беше усетил миризмата на пилот в разбит горящ биплан, изпитваше постоянен ужас да не попадне в подобна ситуация. И сега не успя да понесе миризмата на изгоряла човешка кожа и коса. Избърса устата си, вдиша свеж въздух и благослови късмета си. На три пъти бяха прострелвали самолета му, два пъти беше горял, но всеки път се беше отървавал. Четири пъти беше падал, но бе спасил и себе си, и пътниците — два пъти над джунглата, един в гората, един път с горящ двигател.
— Но ми се размина — промърмори той. — Поне досега.
Чу стъпки. Обърна се и видя Касиги, който идваше по палубата с по една бутилка леденостудена бира „Кирин“ в ръце.
— Моля, заповядайте — каза Касиги сериозно и му подаде едната бира. — Изгарянията ми действат по същия начин. И на мен ми се повръщаше. Аз… отидох до операционната, за да видя как са ранените и… ми стана ужасно лошо.
Скрагър отпи с благодарност. Студената течност с аромат на хмел го съживи; пяната приятно шумеше.
— Божичко, друго си е. Благодаря ти, приятелю. — И след като го каза веднъж, му беше по-лесно да го каже и втори път: — Благодаря ти, приятелю.
Касиги го чу и двата пъти и го прие като голяма победа. Един моряк бързаше към тях със съобщение от телекса в ръка. Даде го на Касиги, който се приближи до най-близката лампа, сложи си очилата и зачете. Скрагър чу как дъхът му секва и го видя да пребледнява още повече.
— Лоши новини ли?
— Не… Просто… имаме проблеми.
— Мога ли да помогна с нещо?
Касиги не му отговори. Скрагър чакаше. Забеляза смущението, изписано в очите на мъжа, докато лицето му оставаше безстрастно. Сигурен беше, че Касиги размисля дали да му каже, или не.
— Не, едва ли — най-после отвори уста Касиги. — Отнася се за нашия нефтохимически завод в Бандар-е Делам.