Шадоус Фол [bg]

Всекидневната бе отворена — просторна и много уютна. Рия остави чантичката си на масичката до вратата и бавно влезе в огромната стая. Предполагаше се, че родителите на Аш са доста богати, макар че предпочитаха да ги смятат за прилично заможни. Учтив евфемизъм, който означаваше състоятелни, но не прекомерно. Навън през отворените френски прозорци се виждаше огромна градина, за която с любов се грижеше Томас Аш, бащата на Ленард. Той прекарваше доста от времето си в градината. В дните, когато това не бе възможно поради лошото време, той придърпваше някой стол до френските прозорци, седеше и я наблюдаваше, сякаш да се увери, че тя няма да се държи лошо в негово отсъствие. Нямаха общи теми с Рия, но винаги бе учтив, вечно смотолевяше нещо разсеяно. В началото тя си помисли, че е така, защото е черна, но не ѝ бе нужно дълго време да разбере, че Томас е такъв с всички, включително с Марта и Ленард. Не че не харесваше хората. Просто нямаше кой знае какво да им каже. Освен ако не се интересуваха от градинарство и тогава нямаше спиране. Сега времето бе ясно и прекрасно, така че вероятно бе някъде навън, вторачен замислено в някой безобиден храст с градинарски ножици в едната ръка, стиснал здраво лулата в крайчеца на устата си.

Рия се отдръпна от прозореца, като долови някакво движение зад себе си. Беше Марта, която носеше сребърен поднос с всичко необходимо за правене на чай. Даже в една чиния имаше шоколадови бисквити. Рия се усмихна, много ги обичаше и Марта никога не пропускаше да донесе по някоя, просто за да я изкуши. Двете жени преместиха по един стол до ниската масичка, седнаха една срещу друга и се заеха с приготвянето на чая. Накрая и двете имаха по чаша чай точно такъв, какъвто го харесваха, и се отпуснаха в столовете си. Марта я погледна критично.

— Поотслабнала си, откакто се видяхме за последен път, скъпа. Храниш ли се достатъчно?

— Да, Марта. Макар че с многото работа напоследък нерядко ми се случва да хапвам набързо.

— Винаги трябва да намираш време за добра храна. Да търчиш насам-натам не е добре за храносмилането.

После поседяха и помълчаха малко. Марта очакваше Рия да направи първата стъпка и двете го знаеха. Тя се почувства неловко от спокойния поглед на Марта. Някога можеше да сподели с нея всичко, но не и сега. Позамисли се над дузина възможни варианти да започне, но всички ѝ се сториха фалшиви и изтъркани. Марта би искала да чуе единствено истината.