Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Можеше да даде някакви подробности. Заровете често показваха неупотребен потенциал, даваха поглед върху бъдеще, в което момчето можеше да си спечели име на точен стрелец или на защитник, или на водач. Последните попадаха под зоркия поглед на дамата и след година най-добрите от тях отиваха в Шарик Хора, за да се обучават за кай’шаруми.
Понякога заровете нашепваха за недостатъци. Кръвожадност. Глупост. Горделивост. Ала всеки шарум си имаше подобни несъвършенства и дама’тингите рядко ги споменаваха, освен ако не криеха риск шарумите да навредят на тези край себе си.
Ала когато Иневера потвърдеше, че Ахман е подходящ за черното, всичко това щяха да са просто предложения, които даматът и Шарум Ка можеха да послушат или да пренебрегнат според желанията си.
Направи от него мъж, бяха казали заровете и дори на дванайсет Ахман Джардир очевидно беше достоен за черните одежди. Ала дори да можеше да се превърне в Избавителя, в настоящото си състояние бе крайно уязвим, както самата Иневера се бе уверила. Никой не можеше да се издигне така главоломно, без да си спечели врагове — ако някой разбираше тази истина напълно, то това бе Иневера. А и заровете бяха казали, че ако Ахман получи воала си, преди да му е дошло времето, то той ще умре.
Избавителите не се раждат, те се създават. Трябваше ли да се намеси тогава? Затова ли я бяха изпратили заровете при него точно сега? Или сред племената имаше още стотици потенциални Избавители, които само чакаха някой да ги „създаде“?
Иневера тръсна глава. Рискът беше твърде голям. Трябваше да пази това момче, своя бъдещ съпруг. Да пази честта му, ала по-важно — живота му.
Ако той приемеше черното на шарумите, тя не можеше да стори много. Не можеше да му забрани Лабиринта, нито пък дживах’шарумите в големия харем. Не можеше да го защити от всеки нож и копие, насочени към гърба му.
Направи от него мъж, но не преди да му е дошло времето. Ала как да разбере кога времето е дошло? Заровете ли щяха да ѝ кажат? Ако му откажеше пътя на шарумите сега, имаше ли начин той да се върне обратно в него?
Тя свърна зад един ъгъл и както можеше да се очаква, натъкна се на Кхеват. Навярно офицерът го беше извикал. Тя намери центъра си и го приближи с плавна стъпка, очите ѝ — маска на безоблачна ведрина.
— Благословена бъди, свята дживах. — Кхеват ѝ се поклони и тя кимна в отговор. — Предрече ли смъртта на Ахман Джардир?
Иневера кимна безмълвно.
— И? — В гласа на дамата се прокрадна съвсем леко раздразнение.
Иневера заговори с равен тон:
— Твърде е млад за черния воал.
— Недостоен ли е? — попита Кхеват.
— Твърде е млад.
Кхеват се намръщи.
— Момчето има невероятен потенциал.
Иневера погледна Кхеват, без да мигне, и вдигна рамене.
— Тогава не е трябвало да го изпращате в Лабиринта толкова млад.
Лицето на дамата притъмня. Беше влиятелен, а и беше доверен съветник на още по-влиятелни хора. Не беше свикнал да го скастря никой, камо ли жена. Дама’тингите стояха под даматите в йерархията на града.
— Момчето успя да убие демон. Повелите на Еверам са ясни…
— Що за безсмислици! — рязко го прекъсна Иневера. — Има изключения от всяка повеля, а това момче е още на половин десетилетие от това да възмъжее напълно. Да го пускате в Лабиринта, е лудост.
Гласът на дамата стана суров.
— Решението не е твое, дама’тинга.
Иневера събра вежди, а по лицето на дамата премина съмнение. Може и да бе по-високопоставен от нея, ала в собствената им сфера на познание властта на дама’тингите не подлежеше на въпрос.
— Може би не — съгласи се тя, — но решението дали да приеме черния воал е мое, а той няма да го получи, и то заради вашето решение. — Вдигна торбичката си с хора и Кхеват трепна. — Да повдигнем ли въпроса в съда? Може би дамаджи Амадеверам ще ме накара да прочета вашите бъднини, за да провери дали още сте достоен да управлявате шараджа му, след като сте му струвал воин с огромни заложби.
Кхеват окръгли очи, а няколко мускулчета по лицето му трепнаха от едва сдържана ярост. Иневера нарочно го провокираше. Чудеше се дали ще се овладее. Щеше да е жалко да се наложи да го убие.