Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Само за Ахман я беше грижа. Да се увери, че е в безопасност и е готов за властта, когато получи възможност да се домогне до нея. Да сее семената на мощта му. Ако той получеше възможност да се разгърне напълно, цялата политика в Красия щеше да стане безпредметна. Ако ли не, народът им щеше да се самоунищожи за броени години.
Ала след воала му нещата се променяха. Докато спеше в Шарик Хора, Ахман имаше закрила. Малцина знаеха, че той се обучава там, а и под храма на костите нямаше алагай’шарак — никой съперник нямаше да получи възможността да го издебне в гръб.
Сега обаче вече беше кай’шарум и щеше всяка нощ да предвожда мъже в битка. Иневера не се боеше особено за него срещу алагаите, ала силата и уменията му щяха да му спечелят вниманието на останалите кай’шаруми и на Шарум Ка. Даматът навярно нямаше да се побои, все още, от толкова силен воин — при това обучен да му служи, — но другите влиятелни шаруми щяха да го видят като опасност за статута си. Шарумите не си губеха времето с отрови и скрити ножове, но при всеки знак за слабост щяха да го предизвикат, както правеха вълците в глутница.
Трябваше да е до него, да хвърля заровете ежедневно и да го пази от смъртта. Красия имаше нужда от него, а той — от Иневера. Избавителя не можеше да се справи сам.
Направи от него мъж.
Думите не напускаха ума ѝ, когато го бе притиснала, за да се сгоди за нея, а вълнението от съгласието му не идваше само от изпълнения дълг към Еверам. Неграмотен до скотство само допреди няколко години, сега Джардир можеше да дебатира тактика, стратегия и философия с всеки дама, да прекърши гръбнака на всекиго, предизвикал го в шарусахк.
И беше красив. Всички тези часове, през които го наблюдаваше само по бидо и виждаше как възмъжава, бяха пробудили у нея плътски щения. Искаше за последно да разплете собственото си бидо в сватбената им нощ и никога повече да не го слага.
Иневера стигна до покоите на Кенева. Отпред пазеше Енкидо. Евнухът шарум леко сивееше около слепоочията, ала още бе също толкова силен и опасен, единственият мъж на света, който познаваше бойните тайни на дама’тингите на каджи. Позволяваше жените да го побеждават в тренировките, за да покаже как трябва да изглежда някое движение, но Иневера го наблюдаваше внимателно — той винаги контролираше ситуацията. Всяка дама’тинга, която подценяваше Енкидо, беше глупачка.
Тя направи няколко знака на езика на евнусите, бързи думи, оплетени от сръчни пръсти, а стойката ѝ изразяваше уважение, но не и подчинение.
Все пак си оставаше просто евнух.
Трябва да говоря с дамаджи’тингата, каза тя с ръце.
Енкидо се поклони.
Ще я уведомя, господарке.
Почука на вратата и влезе, когато Кенева го повика. Миг по-късно се подаде от кабинета си.
Дамаджи’тингата желае да я изчакате във вестибюла. Той посочи един диван, тапициран с коприна. Може ли да ви предложа нещо освежително?
Иневера поклати глава и махна с ръка, за да покаже, че е приключила с него. Евнухът отново застина като мраморна статуя пред вратите на Кенева. Иневера остана да чака — там, където я виждаха всички преминаващи дама’тинги — почти час.
Иневера стисна зъби. Още безполезна чаена политика. Кенева с никого не се съвещаваше вътре. Просто караше Иневера да чака пред очите на всички, за да покаже, че може.
Накрая прозвучаха звънчета и Енкидо ѝ даде знак, че може да влезе. Иневера премина прага, а евнухът затвори вратата зад нея. Иневера се поклони ниско. Прозорците на дамаджи’тингата бяха покрити с дебели кадифени завеси и не пропускаха естествена светлина. В помещението имаше само защитена светлина. Кенева я наблюдаваше с неразгадаем поглед.
— Не красиш често с присъствието си покоите ми, малка сестро.
— Грижех се за важни дела, дамаджи’тинга — отвърна Иневера, — а вашето време е твърде важно, за да го прахосвам.
— Важни дела. — Кенева изхъмка. — Може ли да попитам какви биха могли да бъдат? Уменията ти са несравними, но прекарваш твърде малко време в двореца, а и дори в шатрата за лечение — нито секунда повече от нужното. Информаторите ми са те забелязвали къде ли не из града, дори на територията на други племена.
Търся още момчета като Ахман, помисли си Иневера.