Границата

към Итън, Оливия, Джей Ди и капитан Уолш. Раната на носа на Дейв беше

почистена, дезинфекцирана и превързана. Изкълченият глезен на Джей Ди беше

пристегнат с плътна марля и болката - намалена с две таблетки тиленол.

Захранването на осветлението в сградата идваше от аварийните генератори на

търговския център и няколко слънчеви батерии, намерени от войниците, докато се

окопаваха тук, след като мъглявите и горгоните бяха разрушили по-голямата част от

Денвър преди около година. Настолната лампа на майор Флеминг озаряваше с езеро

от светлина Юта, но майорът не изглеждаше по-просветлен.

Беше висок, широкоплещест и все едно роден за военна служба. Беше изгубил

доста килограми през последната година, но загубата само го бе направила още по-

корав, както бе станало и с мъжете и жените под негово командване. Беше плешив,

но щателно избръснат, с чифт гъсти кафяви вежди и стоманено сиви очи под очилата

с телени рамки. Беше на четиридесет и две, но мрежата врязани в лицето му дълбоки

бръчки го състаряваше с поне десетилетие.

- Значи нямаш представа какво има там? - обърна се той към Итън. - Всъщност не

знаеш дори дали там има нещо.

- Не, сър - отвърна кротко момчето.

- Какво? - Рей Флеминг от едно време не обичаше да му говорят тихичко -

харесваше да чува и да бъде чуван.

- Не, сър, нямам - отвърна Итън, - но вярвам, че трябва да отида там. Това е

всичко, което мога да кажа.

- Взе ли кръвна проба? - обърна се майорът към д-р Хернандес, който стоеше в

ъгъла.

- Да, сър. Нормална е, група А положителна. Дробовете му са добре, сърцето му е

във форма, кръвното му налягане също е в норма. Във всяко друго отношение е

нормално четиринайсет- петнайсетгодишно момче.

- Някой от групата да се е провалил на изпитанието?

- Нито един.

Итън изсумтя толкова тихо, че никой не го чу. Е, поне горгоните бяха

усъвършенствали маскировката си. Бяха създали изкуствена кръв и органи, които

можеха да минат за човешки. Бяха създали свой собствен „Видим човек“ в реални

размери, само че видим само за него. Зачуди се колко ли души са били разпорили с

хирургическите инструменти горгоните, преди да докарат точния химически състав.

- Ако разполагах с по-свястна лаборатория, можех да се справя и по-добре -

додаде докторът като продължение вероятно на постоянен спор помежду им. -

Налага се да се оправям с...

- ... каквото има под ръка, знам, че е така - довърши вместо него Флеминг.

Втренчи в Итън суровия си и предпазлив поглед.- Казваш, че си убил горгон без

оръжие. Как по-точно?

- Пожелах си да изчезне. Взриви се на парченца.

- Тази версия не ми допада. Нека чуем обяснение, което има смисъл.

Дейв внезапно се пресегна и дръпна ризата на хлапето, за да разкрие четирите

странни символа, изникнали от тъмната му синина. Флеминг вече ги беше видял, но