Границата

зяпаше белезите, без да проговори. След това замаяно, но с истинско

страхопочитание каза:

- Яко!

- Просто се появиха - обясни Итън. - В автобуса ме сърбеше, сигурно тогава са

изпъкнали. Но ми се щеше да те попитам... нали каза, че приятелят ти учел за

татуист, а?

- Аха.

- Предполагам, че си виждала разни негови книги за татуировките и подобни?

Някога да ти е попадало подобно нещо?

- Ами... май да. Помня как ми показваше... стари шрифтове, сещаш се. Наистина

древни. Така, де. Някакви подобни, не съм съвсем сигурна. Това ей тук... прилича на

Я.

Войникът се помъчи да пристъпи по-наблизо и да надзърне. Итън отпусна ризата

си и скри синините. Заяви:

- Не ме боли. Но буквите са изпъкнали, почти като жигосани...

Имаше чувството, че черупката му се разчупва и се притесни, че ако това се

случи, ще се разпадне на парчета право пред Ники и охраната си. Беше в състояние

само да се взира в пода, докато успее да отърси усещането, и отново да се овладее. Не

без горчивина попита:

- Вече съм изрод от висока класа, а?

- Предполагам, че Оливия и останалите знаят за това? То ли е причината да

ходиш с охрана?

- Аха.

- Съжалявам - промърмори Ники. - Ще ми се да можех да ти помогна повече!

- Няма нищо - Итън сви рамене. - Така, де... животът е такъв, какъвто е, нали?

Поне така обичаше да ми казва мама, щом се разочаровах от нещо...

Внезапно се сепна, понеже си спомняше точно този момент... гласът на майка му

да изрича: „Такъв, какъвто е“. И тя беше ли споменала името му, когато го казваше?

Да, определено. Беше толкова близо... толкова близо... и същевременно тъй далеч!

Тихо и задавено каза:

- Ники! Не знам в какво се превръщам, но ти се кълна - заклевам се! - че преди

съм бил най- обикновено хлапе. Човек съм. Бях такъв, искам да кажа. Сега... какво

съм аз? - Усети как болката изскача от него и влиза в момичето.

Ники пристъпи напред.

Опря пръст в устните му.

Каза:

- Ще откриеш истината. Не се оставяй да те смаже, Итън. Вярвам поне в едно...

какъвто и да си, ти си на наша страна.

Той кимна. Когато Ники отдръпна пръста си, още го усещаше да пари на устните

му.

- Свършихме ли със срещата? - поинтересува се войникът.

- Свършихме - отвърна Итън, макар да му се искаше да поговори още с Ники, да я

опознае... наистина... но се сети за почернелите си синини и сребърните татуировки и

че цялата тази странност не би накарала хората да изпитват нежни чувства към него.

- Марш оттук тогава! - нареди войникът.

Подчиниха му се. Навън, в мола, Итън придружи Ники до мястото, където беше

опънала спалния си чувал. Пожела й лека нощ и след това се върна при своята

групичка. Дейв и Оливия вече бяха в света на сънищата; потънал в мисли, Джей Ди

се взираше в тавана, но клепачите му натежаваха. Итън пропълзя в своя чувал,

стрелвайки с последен поглед ъгълчето, където се бяха настанили горгонът, Къшман