Границата

съблечен гол. Реши да стои по-далеч от Джеф Къшман, на чиято дясна ръка

показалецът и средният пръст се бяха подули - нямаше желание да го докосва, каза

си, че в това го дебне някаква опасност, но не знаеше точно каква. Синята сфера я

криеше от него. Беше мощна енергия, която той не бе в състояние да пробие... Или

може би още не беше достатъчно силен за това.

- Итън? - обади се Дейв, когато слязоха от автобуса и той предаде узито си на

няколко войници пред сгъваема масичка за номериране, маркиране и след това

прибиране в пластмасов контейнер. - Задръж за момент. Капитане, може ли да

поговорим?

- Говори.

- Някъде насаме?

- Казах, че тук не си падаме по свяна и уединението.

Дейв положи длан на рамото на Итън. Взе квитанцията, която му подадоха,

вгледа се в очите на Елън Уолш и заяви:

- Важно е. Това е нещо, което ще ви се иска да научите, преди да влезем вътре.

Тя прехвърли поглед от Дейв към момчето и после обратно. Изражението й беше

сурово и очите й бяха виждали гледки, отпечатали черни белези в мислите й.

Прецени, че е по-добре да го изслуша.

- Насам - каза и им махна и на двамата да се отдалечат на няколко ярда встрани.

- Когато съблекат това момче - започна Дейв, - ще видите нещо наистина

различно при него... - той мерна Джей Ди да куцука към входа с патерицата си от

арматура и подвикна. - Джон! Ела насам, става ли? Оливия? Ти също, моля те.

- Какво се мъти тук? - поинтересува се Уолш. - Парти на паркинга ли си правим?

- Д-р Дъглас сигурно може да ви обясни някои неща по-добре от мен самия... -

Дейв изчака Джей Ди и Оливия да се присъединят към тях, а после попита: - Искаш

ли да си вдигнеш ризата и да й покажеш, Итън?

- Явно се налага - отвърна момчето, макар да не беше особено възхитено от

идеята и мисълта, че ако бъде докоснато, отново ще се прояви и сребърният

феномен, но въпреки това изпълни искането.

- Какво, по дяволите, е това! - фенерчето на капитана светна, насочено към

област точно над сърцето на Итън.

- Христе! - ококори се Дейв. - Исках да видите синините, но това е ново!

- Какво има? - притеснен, Итън погледна към областта, озарена от лъча на

капитана.

Над сърцето му се бяха появили релефни сребристи татуировки. Не бяха големи,

но изпъкваха ясно на фона на черната синина.

Бяха общо четири, изписваха

Джей Ди се наведе да погледне отблизо.

- Итън, може ли да ги пипна?

- Да, сър... - същият въпрос, който зададе и Ники, - Няма проблем.

Докторът прокара пръсти по символите. При докосването му те станаха малко

по-ярки. Итън не усещаше болка - всъщност не усещаше нищо. Стори му се, че се

оформя и пети символ - бледо сребърно очертание, което се надигаше от тъмната

околност, но все още беше невъзможно да се види формата му.

- Имаме доста да ви разказваме за този младеж - обади се Оливия. Усмихна му се