Споделени тайни [calibre 3.15.0]

повярват? На един наркоман и на една курва, забременяла на петнайсет? Или на полицая?

Нито Оуен, нито аз проговорваме, докато думите на Трей увисват във въздуха.

— О, и да не забравяме контрабандната стока, скрита в ателието ти. Имайте предвид и

това.

Чувствам как всеки мускул в тялото на Оуен се напряга.

Трей го е натопил.

Проникнал е в ателието му не да открадне нещо, а да остави.

Свивам ръце в юмруци и ги притискам към гърба на Оуен, опасявайки се от най-

лошото.

— Какво искаш, Трей? — пита Оуен. Гласът му звучи пораженски. Той е стигнал до

критична точка с Трей, а това не е добре.

— Просто те искам вън от шибаната картинка — ръмжи Трей. Ти си като трън в задника

ми от деня, в който се срещнахме, и не спираш да ме дразниш. — Прави няколко крачки и

приближава към Оуен, който продължава да ме закрива с тялото си. — Обърн трябва да бъде

майка на онова момче, а то се нуждае от мен за баща. А докато продължаваш да й промиваш

мозъка, това няма как да стане. — Трей поглежда над рамото на Оуен право към мен. —

Един ден ще ми благодариш за това, Обърн.

Трей вдига радиостанцията към устата си.

— Патрулен от шести участък — съобщава. — Условно освободен престъпник е

задържан за нападение на полицай.

— Какво? — крещя аз. — Трей, не можеш да направиш това! Той е на изпитателен срок!

Трей не ми обръща внимание, а диктува адреса по радиостанцията. Оуен се обръща с

лице към мен.

— Обърн. — Очите му са сериозни. Съсредоточени. — Кажи им каквото той пожелае да

кажеш. Ако не лъже и наистина е подхвърлил дрога в ателието ми, ще вляза в затвора за

много дълго време. Нека ме арестуват за нападение; това ще е по-малко обвинение. Утре

сутринта ще говоря с баща си, ще измислим как да постъпим по-нататък.

Отказвам да се съглася с това, което той казва. Той не е направил нищо лошо.

— Ако просто им кажа истината, ти няма да имаш проблеми, Оуен.

Той затваря очи и издиша. Когато отново ги отваря, те са дори още по-съсредоточени.

— Той е бесен. Трей знае какво се е случило между нас и иска да си отмъсти. И той е

прав. Те никога няма да повярват на нашата дума срещу неговата. Не и с моето досие.

Очите ми започват да парят и аз се опитвам да остана спокойна като него, но не се

получава. Особено сега, когато Трей го дърпа от мен. Оуен слага ръце зад гърба си и Трей

щраква белезниците около китките му. Оуен не се съпротивлява, а аз плача толкова силно, че

дори не мога да попреча на случващото се.

Следвам ги надолу по стълбите, през ателието и входната врата до патрулката на Трей.

Той натиква Оуен на задната седалка и се обръща с лице към мен. Отваря пасажерската

врата.

— Качвай се, Обърн. Ще те закарам до вас.

Сядам в колата, защото за нищо на света няма да позволя Оуен да прекара незаслужено

и един ден в затвора.

Глава 22

ОУЕН

Аз мълча. Тя също.