Споделени тайни [calibre 3.15.0]

отправя към Обърн, или да проверя дали баща ми няма треска. Той ме притегля в обятията си

и сякаш не иска да ме пусне.

— Прости ми, Оуен. За толкова много неща — проронва. Ръцете му ме стискат здраво и

аз чувствам молбата за прошка в прегръдката му. Татко се отдръпва и разрошва косата ми,

като че ли съм дете.

Като че ли съм негов син.

Като че ли той е мой баща.

— Няколко месеца няма да се виждаме — продължава той. — Заминавам за известно

време.

Долавям в гласа му нещо, което никога досега не съм чувал. Сила. Ако трябваше да го

нарисувам в тази минута, щях да го нарисувам точно в същия зелен оттенък като очите на

Обърн.

Татко отстъпва няколко крачки назад и ме изпраща с поглед, докато влизам в таксито. Аз

се взирам в него през прозореца и се усмихвам. Калахан Джентри и неговият син ще бъдат

добре.

* * *

Да се сбогувам с него беше почти толкова трудно, колкото и този момент. Да стоя пред

апартамента й, събирайки кураж да й кажа „здравей“.

Вдигам ръка и чукам на вратата.

Чувам стъпки.

Поемам дълбоко въздух, за да се успокоя и чакам вратата да се отвори. Имам чувството,

че тези две минути са като цели два живота. Избърсвам длани в дънките си. Когато вратата

най-сетне се отваря, очите ми се свеждат към този, който стои на прага.

Той е последният човек, когото съм очаквал да заваря тук. Да го видя на вратата на

апартамента на Обърн със засмяно лице, определено е моментът, който някой ден ще

нарисувам.

Не знам как си го постигнала, Обърн.

— Здрасти! — широко се усмихва Ей Джей. — Аз те помня.

Аз му се усмихвам в отговор.

— Здрасти, Ей Джей — отвръщам. — Майка ти у дома ли е? Ей Джей поглежда през

рамо и отваря по-широко вратата.

Преди да ме покани, той свива пръст, молейки ме да се наведа. Подчинявам се, а той се

ухилва и шепне:

— Сега мускулите ми са големи. Не съм казал на никого за палатката. — Притиска

длани към устата. — И тя все още е тук.

Засмивам се, а той се обръща при звука от приближаващите й стъпки.

— Скъпи, никога не отваряй входната врата без мен — чувам я как нежно го гълчи. Той

разваря по-широко вратата и очите на Обърн срещат моите.

Стъпките й мигом спират.

Не мислех, че ще ми е толкова тежко да я видя. Боли ме всяка част от мен. Болят ме

ръцете, копнеещи да я прегърнат. Болят ме устните, жадуващи да докоснат нейните. Боли ме

сърцето от любов към нея.

— Ей Джей, иди в стаята и нахрани новата си рибка.

Гласът й е строг и непоколебим. Досега тя нито веднъж не се е усмихнала.

— Вече я нахраних — отвръща Ей Джей.

Очите й се отвръщат от мен и тя поглежда надолу към него.

— Можеш да й дадеш още две гранули като закуска, нали?

Обърн сочи към стаята си. Той може би познава този поглед, защото незабавно се