Споделени тайни [calibre 3.15.0]

налага да използвам сина ти срещу теб, за да си върна моя, то, Бог да ми е на помощ, но ще го

направя.

Кал побутва документите към нея. Аз се накланям през масата и за пръв път в живота си

не изпитвам страх от жената, седяща насреща ми.

— Ако подпишеш документите за попечителство и Трей свали обвиненията срещу Оуен,

няма да изпратя на всички полицаи от участъка на Трей имейл със съдържанието на този

разговор.

Преди Лидия да вземе писалката, тя се обръща и гледа към Трей.

— Ако това се случи и някой се сдобие със записа в телефона й… това ще повлияе ли на

кариерата ти? Тя истината ли казва, Трей?

Трей престава да кръстосва трескаво стаята и гледа право към мен. Кима бавно, но не

може дори да отговори на майка си. Лидия затваря очи и издиша дълбоко.

Изборът е в ръцете й. Или може да ми позволи да бъда майка на сина си, или аз ще се

погрижа синът й да си плати за това, което бе причинил на Оуен. За това, което едва не

причини на мен.

— Ти разбираш, че това е изнудване — процежда Трей.

Поглеждам го и спокойно кимвам.

— Учила съм се от най-добрия.

Стаята притихва и аз почти чувам как той се опитва да измисли изход от тази ситуация.

Когато Трей не предлага алтернатива, Лидия осъзнава, че няма избор и взема писалката.

Подписва документите, а после ги побутва през масата към мен.

Опитвам се да остана спокойна, но ръцете ми треперят, докато подавам купчината

листове на Кал. Лидия става и се отправя към вратата. Преди да излезе от стаята, отново

поглежда към мен. Виждам, че едва сдържа сълзите си, но нейните сълзи са нищо в

сравнение с онези, които аз съм проляла заради нея.

— Ще го взема от детската градина на път за вкъщи. Можеш да дойдеш след няколко

часа. Нужно ми е време, за да събера вещите му.

Кимам, неспособна да говоря заради риданията, заседнали в гърлото ми. Веднага щом

вратата зад Лидия и Трей се затваря, аз избухвам в сълзи.

Кал ме прегръща и ме притегля към себе си.

— Благодаря ти — хлипам аз. — О, боже мой, нямам думи да ти благодаря.

Усещам, че той клати глава.

— Не, Обърн, аз съм този, който трябва да ти благодари.

Не уточнява защо ми благодари, но аз не мога да не се надявам, че виждайки как синът

му се е пожертвал заради нас двамата, той ще има сили да направи това, което е длъжен да

стори.

Глава 24

ОУЕН

Когато влизам в стаята и виждам лицето на баща ми, а не Обърн, сърцето ми замира. Не

съм я виждал и не съм говорил с нея вече двайсет и четири часа. Нямам представа какво се е

случило и дали тя е добре.

Сядам срещу баща ми, макар че изобщо не ме интересува какво иска да обсъди с мен.

— Знаеш ли къде е Обърн и дали е добре?

Той кимва.

— Тя е добре — отвръща и думите му тутакси ме успокояват. — Всички обвинения

срещу теб бяха снети. Ти си свободен да си тръгнеш.