Споделени тайни [calibre 3.15.0]

начало? Защо не ми каза, че Трей е знаел, че хапчетата не са били твои?

Оуен въздъхва и стиска ръцете ми.

— Исках, Обърн. Но аз почти не те познавам. Ако разкажех истината на някого, можех

да застраша кариерата на баща си. Да не говорим за това, че Трей заплаши да създаде

проблеми, а последното, което исках, беше да имаш неприятности заради моите отношения с

баща ми.

Ако по-рано тази вечер обмислях дали да скъсам с Трей, то сега определено вече не

желаех да имам нищо общо с него. Не мога да повярвам, че е поставил Оуен в това

положение само защото се е чувствал застрашен от него. През цялото това време се опитвах

да видя доброто в Трей, но започвам да се питам дали изобщо в него някога е имало нещо

добро.

— Чувствам се като пълна идиотка.

Оуен категорично клати глава.

— Не бъди толкова строга към себе си. Аз трябваше да ти кажа по-рано. Щях да го

направя, но след като узнах, че имаш син, осъзнах колко много рискуваш. Това усложни

нещата, защото за мен вече беше твърде късно да се отметна и да заявя, че хапчетата не са

мои, а и нямаше начин Лидия и Трей да ти позволят да бъдеш с някой като мен. Бяхме в

пълна безизходица.

Падам върху леглото и скръствам ръце върху корема си. Взирам се в тавана, повече от

всякога объркана какво трябва да направя.

— Не му вярвам. Не и след всичко това. Не го искам близо до Ей Джей, но ако се опитам

да го обвиня, Лидия ще побеснее. Ще използва срещите ми с Ей Джей против мен и аз може

никога повече да не го видя.

Започвам да осъзнавам безнадеждността на ситуацията. Вдигам ръце и притискам очите

си с длани. Не искам да плача. Искам да остана спокойна и да намеря начин как да се

измъкна от всичко това.

Оуен се отпуска до мен върху леглото. Плъзва ръка по бузата ми, настоявайки да го

погледна.

— Обърн, чуй ме — изрича той, гледайки ме с открити и искрени очи. — Ако се наложи

да разкажа истината за баща си и да призова Трей в съда, ще го направя. Ти заслужаваш да

присъстваш в живота на Ей Джей, а ако продължаваме да позволяваме заплахите на Трей да

влияят на решенията ни, той никога няма да спре. Никога няма да позволи да бъдем заедно и

ще направи всичко възможно, за да те държи по-далеч от Ей Джей, освен ако не си с него.

Такива като него се опиват от властта си над хората, но ние не бива да му позволяваме да ни

победи.

Той изтрива една от сълзите ми с палец.

— Каквото трябва да се направи, ще го направим заедно. Аз никъде няма да отида. И не

говори отново с Трей без мен, става ли?

Думите му ме изпълват със смесица от облекчение и ужас. Толкова е хубаво да знам, че

той е до мен, но мисълта да се изправя срещу Трей ме плаши. Ала това е единственият избор

в момента. Или трябва да се разберем като разумни и зрели хора, или аз ще се боря с него в

съда.

И няма да спра, докато не спечеля.

Оуен ме притегля към себе си и ме държи в обятията си толкова дълго, че се унасям.