Ключът на Соломон

След като разгледа и последната снимка, Мария Флор подсвирна, впечатлена от фотографската поредица.

— Този тип наистина е бил важна клечка, а?

— Оглавявал е дирекция "Наука и технологии" в ЦРУ в продължение на десетки години — отвърна Томаш. — Никой не се задържа на подобна позиция толкова време, ако не е истински колос. — Той махна с ръка към рамките по стените. — Този мъж беше жива легенда. — Внезапно се натъжи и въздъхна: — Вероятно предполагаш сериозността на подозренията за убийството му, които падат върху мен. Ако в ЦРУ наистина вярват, че аз съм убил Белами, те не искат да ме пратят в затвора. Искат да ме ликвидират.

Мрачната перспектива ги мотивира да продължат с търсенето, докато намерят отговори на загадките, оставени от Белами в последното му послание и в големия пентаграм, който бе изпратил от Женева. Затова двамата португалци насочиха вниманието си към онова, което им се струваше от първостепенно значение и несъмнено представляваше сърцето на кабинета — голямото махагоново бюро.

Зад бюрото имаше друга фотография в рамка — на церемония по награждаване. Официално посвещение показваше, че Белами бе награден от президента Клинтън. Въпреки това двамата неканени гости се съсредоточиха върху нещата, поставени върху бюрото. Имаше три книги — класическият труд на Клод Шанън за теорията на информацията и две творби на Сет Лоид и Фрийман Дайсън, свързани с изчисления.

— Човекът е бил запален на тема физика — отбеляза Мария Флор с известно разочарование. — Главата му сигурно е била пълна с уравнения и формули. — Тя се намръщи и завъртя очи.

— Каква скука!

— Не забравяй, че Белами беше преди всичко физик. Снимките по стената показват, че е бил съвременник на най-видните физици на XX век като Хайзенберг, Шрьодингер, Бел и Файнман. И тези книги доказват, че е продължавал да следи най-новите открития в науката.

В единия край на бюрото имаше две пластмасови папки с документи, които двамата прегледаха. Томаш взе синята папка и намери в нея документ, озаглавен Mind Wave, с червен печат "top secret". Разлисти го и разбра, че става дума за проучване на квантовите ефекти във функционирането на мозъка.

Мария Флор се зае с втората прозрачна папка. Тя съдържаше медицинска епикриза, изготвена от клиника в Бостън.

— Видя ли това? — попита тя, прекъсвайки анализа, който историкът правеше на документа в синята папка. — Горкият Деър. Остават му само два месеца живот.

— Кой?

— Някакъв тип на име Даниъл Деър. Лекарите са му поставили диагноза рак на панкреаса. — Тя въздъхна. — Наистина ужасно!

— Дай да видя.

Приятелката му му подаде епикризата и той я разгледа. Съдържаше няколко фонограми от компютърна томография и клинични изследвания с туморни маркери на името на Даниъл Деър. В заключителните бележки лекарите от бостънската клиника поставяха диагноза рак на панкреаса и предвиждаха най-много шест месеца живот.

Историкът провери датата и установи, че епикризата е изготвена преди четири месеца, което означаваше, че на пациента наистина му оставаха най-много два месеца.