Картбланш [bg]

— Току-що осъзнах, че той използва вас.

— Моля?

— За охраната на завода на „Зелена инициатива“ на север от града. Не съм ходила там, но единият от асистентите ми взе дарение от него. Пълно било с детектори за метал и скенери. Не може да влезеш дори с кламер, да не говорим за мобилен телефон. Проверяват всичко на вратата. Също като в старите американски уестърни оставяш револверите си навън, преди да влезеш в бара.

— Хидт е сключил с друг договор за охраната си. Аз върша по-дребни неща.

Информацията разтревожи Бонд. Той беше решил да влезе в сградата на „Зелена инициатива“ с много повече от кламер и мобилен телефон, въпреки презрението на Бхека Джордан към незаконното наблюдение. Сега трябваше да обмисли последиците.

Те изядоха пържолата и изпиха виното.

Бяха останали последни в ресторанта. Бонд поиска сметката и я плати.

— Второто ми дарение — подхвърли той.

Двамата минаха покрай гардероба, откъдето Бонд взе черното кашмирено палто на Фелисити и го наметна на раменете ѝ. Тръгнаха по тротоара. Тънките ѝ токчета потракваха по бетона. Тя отново огледа улицата. След това се отпусна, хвана ръката му и силно я стисна. Той усети парфюма ѝ и случайния допир на гърдите ѝ до рамото си.

Приближиха се до хотела и той извади ключа на пикала от джоба си. Фелисити забави крачка. Нощното небе над тях беше ясно и осеяно със звезди.

— Хубава вечер — отбеляза тя. — Благодаря, че ми помогнахте да закарам остатъците. В по-добра форма сте, отколкото предполагах.

— Още една чаша вино? — изтърси Бонд.

Зелените ѝ очи се втренчиха в неговите.

— А вие искате ли?

— Да — твърдо каза той.

След десетина минути бяха в стаята му в хотел „Тейбъл Маунтин“ и седяха на дивана, който бяха обърнали и преместили до прозореца. В ръцете си държаха чаши със „Стеленбош Пинотаж“.

Гледаха примигващите светлини в залива, бледожълти и бели като незлобиви насекоми, потрепващи в очакване.

Фелисити се обърна към Бонд, вероятно за да каже нещо, а може би не, и той се наведе към нея и нежно долепи устни до нейните. След това леко се дръпна назад, преценявайки реакцията ѝ, и после отново я целуна, този път по-силно, потъвайки в допира, вкуса и топлината ѝ. Почувства дъха ѝ върху лицето си и ръцете ѝ на раменете си. Тя започна да го целува по врата и закачливо захапа основата, където той се сливаше с твърдото му рамо. Езикът ѝ се плъзна по белега, който се извиваше надолу по ръката му.

Бонд вплете пръсти в косите ѝ и я придърпа още по-близо до себе си. Пикантното мускусно ухание на парфюма ѝ го замая.

В спускането със ски имаше аналог на този момент — когато спреш на върха на красива, но стръмна писта. Имаш избора да продължиш или да се откажеш. Винаги можеш да свалиш ските и да слезеш пеша по планината. Но за Бонд този вариант никога не бе съществувал. Озовеше ли се на върха, беше невъзможно да не се отдаде на изкушението на гравитацията и скоростта. Единственият реален избор беше как да контролира ускорението на спускането.