Картбланш [bg]

— Колко души? — повтори тя.

Джосо нещастно премина на зулуски или кхоса.

— Не — поправи го Фелисити. — Петдесет килограма ориз ще нахранят много повече хора.

— Стана случайно — запротестира той. — Забравих да затворя вратата. Беше късно. Работех и…

— Не е било случайно. Видели са те да отключваш вратата, преди да си тръгнеш. У кого е оризът?

— Не, не, трябва да ми повярвате.

— У кого е? — студено настоя тя.

Джосо претърпя поражение.

— Един човек от Кейп Флатс. От банда. Моля ви се, госпожице Уилинг, ако кажете на полицията, той ще разбере, че съм бил аз, и ще отмъсти на мен и на семейството ми.

Фелисити стисна челюсти и Бонд не можа да се отърси от предишното си впечатление, че тя прилича на лъвица, която се готви да нанесе удар. В гласа ѝ не прозвуча състрадание, когато каза:

— Няма да отида в полицията. Този път няма да го направя, но ще кажа на директора какво си сторил и той ще реши дали да те задържим при нас или не.

— Това е единствената ми работа. Имам семейство. Единствената ми работа.

— Но ти с лека ръка я застраши. А сега ида и си признай пред преподобния Ван Хрот. И ако той ти позволи да останеш и стане още една кражба, ще съобщя на полицията.

— Няма да се повтори, госпожице Уилинг.

Мъжът се обърна и влезе вътре.

Фелисити улови погледа на Бонд и чертите на лицето ѝ омекнаха.

— Във войната, която водя, понякога не си сигурен кой е врагът. Може да се откаже и на твоя страна.

На мен ли го казваш — помисли си Бонд.

Двамата се върнаха в пикапа. Фелисити се наведе отново да събуе обувките си, но Бонд побърза да я спре.

— Аз ще карам. Спестете си разкопчаването на каишките.

Тя се засмя и попита:

— Вечеря?

Бонд се почувства едва ли не виновен след всичко, което чу за глада.

— Ако все още искате.

— Да, искам.

— Онзи човек наистина ли щеше да бъде убит, ако бяхте отишли в полицията?

— Не. Полицаите щяха да изсмеят на идеята да разследват петдесет килограма откраднат ориз. Но равнините Кейп Флатс наистина са опасни и ако някой там реши, че Джосо го е предал, много вероятно е да го убие. Да се надяваме, че той си е взел поука. — Гласът ѝ стана хладен, когато добави: — Снизходителността може да ти спечели съюзници, но може и да ти навреди.

Фелисити насочи Бонд обратно към Грийн Пойнт. Тъй като ресторантът, който тя предложи, беше близо до хотел „Тейбъл Маунтин“, те оставиха пикапа там и тръгнаха пеша. Бонд забеляза, че Фелисити няколко пъти се озърна. Лицето ѝ беше нащрек, а раменете ѝ напрегнати. Улицата беше безлюдна. От какво се чувстваше заплашена?

Тя се отпусна, щом влязоха във фоайето на ресторанта, което беше украсено с гоблени и мебели от тъмно дърво и месинг. Големите прозорци гледаха към водата, по която трепкаха светлини. Залата беше осветена предимно от стотици кремави свещи. Сервитьорът ги заведе до масата им и Бонд забеляза, че тясната рокля на Фелисити блести на светлината и сякаш променя цвета си, докато тя върви, от морскосиньо до лазурно и небесносино. Кожата ѝ сияеше.